Главная » 2009 » Май » 11 » Размисли за Деня на Победата
09:31
Размисли за Деня на Победата
9 май е денят на Европа. Датата не е избрана случайно. Това е датата на "второто раждане" на Европа, която благодарение победата на Съветската армия в съюз с армиите на антихитлерстката коалиция се е спасила от хитлеро-фашистката чума през Втората световна война. 9 май е ден, тясно свързан с мира.
В Русия 9 май се отбелязва като "День Победы", в който всички се прекланят пред паметта и отдават благодарност на падналите в боевете и проляли кръвта си за тази величава победа. Нарочно не преведох на български "День Победы", защото "ден на победата" не звучи нито празнично, нито патетично както руския вариант. Същото, произнесено на руски винаги ме кара да потръпвам. В ушите ми зазвучава силния глас на певеца, който пее:
Этот День Победы порохом пропах,
Это праздник с сединою на висках.
Это радость со слезами на глазах.
День Победы! День Победы! День Победы!
Побиват ме тръпки всеки път, когато чуя тази песен. Същото е и с останалите велики руски военни песни, които нямат преходност и ще се пеят от поколение на поколение.
На 9 май почти през целия ден слушах тези шедьоври на музикалното и поетично изкуство. Руската песен наистина няма равна в целия свят. Всяка дума от текстовете е пропита с толкова чувства, а музиката ги подсилва невероятно...  Не се наемам да правя литературен анализ, а и не ми е това целта с този постинг. Неделята на празника ме накара да се замисля за нещата от нашия - българския живот...
България е страна със славна история. Имаме много велики пълководци и велики победи - при Върбишкия проход, при Клокотница, през Балканската война и много други. Българската армия не е дала нито едно свое знаме да падне в плен. Имаме си и своите паметни дати - 3 март, 6 и 22 септември и дори 20 април, на които би трябвало да отдаваме почит на нашите герои. Но какво правим ние българите на тези празници? На отделни места се чува за някакви митинги или чествания, които задължително имат политически привкус, дразнещи с обвързаността си към една или друга партия. Рядко медиите ще се сетят да покажат някое предаване, което да вдигне националното самочувствие и ще провокира българите да усетят празника по един различен начин. За средностатистическия българин тези дни са просто поредните почивни дни. Колко пъти ви се е случвало на 3 март, някой приятел да ви се обади и да ви честити специално празника, отдавайки дължимото на борците за свобода? А да ви е изпратил картичка? Какво бихте си помислили вие, ако някой ви прати картичка, на която е изобразена Райна Княгиня развяла знамето на Априлското въстание, например?
Имам доста приятели от Русия или бившите съветски републики и всички те за 9 май ми изпратиха картички. В този ден там масово се поздравяват по този начин. Това ми направи много силно впечатление! Говореха за някакви "георгиевски ленточки" и, до колкото разбрах, това са лентички, които си поставят послучай празника на св. Георги Победоносец - покровител на Москва. Закачат си ги на реверите послучай майските празници - 6 и 9 май.
Св. Георги е и покровителя и на нашата армия. На този ден се освещават армейските знамена. Но колко от нас свързват този ден с нещо повече от трапезата с агнешкото? Колко от нас си припомниха славните победи на българските царе Калоян, Иван-Асен, Симеон и т.н. на този ден?
А 9 май е ден на Европа. И тук възниква въпросът ми не само към българите като европейци, а към всички останали народи на запад от красивата ни Родина: Осъзнават ли и останалите европейци какво означава това? Или този празник  "Ден на Победата" съвсем целенасочено е подменен с другото име "Ден на Европа", за да не може средностатистическия европеец да си спомни  какво се е случило на тази дата?... На тази дата е подписан Мирът, за който 50 милиона души са платили с живота си и опитите да се пренапише историята, като се изравнят правата на жертвите и палачите, освободителите и окупаторите, са със сигурност аморални. Никой няма право нито да принизява цената, която са заплатили загиналите и техните семейства, нито да намалява мащабите на престъпленията на нацистите.
Нека никога да не забравяме, защо светът е запял:
Пусть ярость благододная
Вскипает как волна -
Идет война народная,
Священная война!
И дано никога не се налага да надига глас за такава война!
Просмотров: 857 | Добавил: jivi | Рейтинг: 5.0/4
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]