13:19 За Попа - с благоговение |
 Днес почитаме паметта на Св. патриарх Евтимий Търновски - най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси. Подобава да започнем разказа за този велик духовен пастир на българския народ така, както го започва неговият житиеписец и роднина Киевсият метрополит Григорий Цамблак. Ето какво пише той: "Наистина е достоен за всякакви похвали свети Евтимий, патриарх Търновски." Св. Евтимий се родил около 1327 г. в Търново и произлизал от знатния български род Цамблак. Дълбоко религиозен и с вродено желание към богосъзерцателен живот, още в младостта си той се присъединил към монашеската школа на тогава вече много известния със своето духовно величие св. Теодосий Търновски.
Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Когато турските нападения се засилили, българският цар напуснал своята столица, но патриархът останал. На 17 юли 1393 г. Търново паднал под напора на турските орди. Патриарх Евтимий имал гражданската и пастирска доблест веднага да се яви пред завоевателя, за да моли пощада за мирното население. Неговата осанка и светла личност внушили почит дори у поробителя, който обещал, че ще изпълни молбата му. Скоро обаче били избити 110 градски първенци. Тогава патриархът изобличил новия управник, че не държи на обещанието си. За тази си дързост Евтимий бил осъден на смърт. Щом палачът посегнал да го посече обаче станало чудо – ръцете на убиеца се вкаменили и мечът паднал на земята. Турците не посмели да посегнат втори път на живота на патриарха и затова го заточили в Бачковския манастир.
Раздялата на патриарх Евтимий с неговото любимо паство била наистина покъртителна както я описва Григорий Цамблак. Тогава някой плачевно се провикнал: "На кого ни оставяш, добри пастирю?" Евтимий отговорил: "На Света Троица ви предавам – и сега, и во веки!"
Но Въпросът, както казва свещ. Владимир Дойчев е –
ние, съвременното паство, помним ли и почитаме ли своя велик пастир Евтимий?! Безброй пъти сме минавали покрай паметника му в центъра на София и определяйки си срещи пред него сме казвали: "ще те чакам на попа". И това име "попа" прекрасно характеризира цялото ни отношение към светителя Евтимий, към свещенството и въобще към спасението. То не е положително, не е и отрицателно – а е просто хладно – "Попа", дори няма значение какъв е, просто поп останал в историята с някакви заслуги. Но разбира се, мнозина дори и не подозират, че личността му има огромно значение и за съвременността и за всички времена до свършека на света. Мнозина дори не подозират, че сме под робство несравнимо по-страшно от турското – робството на греха, робство което води не до физическа, а до вечна гибел. И не плачем от това, не страдаме, не търсим помощ, а доволни от робията просто подминаваме паметника или го драскаме с неразбираеми надписи. За мнозина "попа" е просто паметник, камък, който изобразява един отдавна мъртъв човек. Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи и св. патриарх Евтимий не само не е мъртъв, а сега е пред престола на Този, Който е самият Живот и гледайки го лице в лице се застъпва за нас – своето днешно паство, което се подиграва с Господните заповеди, продава непорочната Православна вяра за паница леща и вечната й славата заменя с лъжливия блясък на земната суета и преуспяване. Всъщност, много по-вярно би било да кажем, че ние потъналите в грехове сме мъртви, защото грехът е смърт. И може да се окаже, че между нас и окончателната ни гибел стои само горещото застъпничество на св. патриарх Евтимий и неговата отческа благословия. Житието на св. Евтимий може да прочетете тук.
|
|
|
| Всего комментариев: 0 | |