10:31 100 години от рождението на Йосиф Цанков | |
Йосиф Цанков е български композитор, роден на 07 ноември 1911 г. в Русе в богато аристократично семейство, в което се говори на френски, немски и английски, и е отгледан от гувернантки. Още на шест години Йожи сяда зад пианото, на 11 съставя първата си композиция, на 15 - заминава да учи в "Робърт колеж" в Истанбул, откъдето се завръща с баскетболна топка и скоро е сред основателите на баскетболният отбор АС-23. Съосновател е и на националния ни отбор по баскетбол — мъже и 15 години е капитан и център-нападател и на двата отбора. Основава и е треньор на женският ни национален баскетболен отбор.
На 19 години завършва Първа мъжка гимназия, след което, по настояване на баща си, завършва право.
Представител е за България на „Осрам" и съсобственик и управител на първата ни фабрика за грамофонни плочи „Берлин грамофон", по—късно „Дойче грамофон". Още като студент по право в СУ „Св. Климент Охридски" Йосиф Цанков написва първата си песен „Ела с мен в Хаваи" - 1930 г. Автор е на първите български оперети, валсове, танга, фокстроти, румби. Назначен е за главен композитор на театър „Одеон" през 1937–1941 г.. Любителите на оперетната музика през 30-те години на миналия век живеят с героите, ариите и дуетите от оперетите на Йосиф Цанков: „Мая", „Жуана", „Продадена любов", „Дръж се Жужи", „Златната вдовица". За съжаление при бомбардировките над София през Втората световна война изгарят повечето партитури на тези произведения. Тиражира на винилова плоча в Холивуд песента „Керванът", която придобива световна популярност. През Втората световна война американските и английските войници, които се бият в Сахара срещу войските на Ромел, всяка сутрин в 9.00 часа искат да бъдат поздравявани с тази песен, която звучи по радио Лондон/сега BBC/. След 9 септември 1944 г. за Йосиф Цанков и семейството му (вече женен с дъщеря) настъпват тежки дни. Новата власт отхвърля шлагерите, тангата и валсовете, оперетите и балета като буржоазен уклон. На мода излизат бригадирските маршове, работническите песни. Йожи не се вписва в тази нова конюнктура. Отказва да пише по поръчка, отказва да композира хорови песни. Отнето му е правото да се нарича "композитор". Анатемосан е като "дилетант", съчинител на шлагери и булевардни оперети. Радиото заглъхва за тангата му, по локалите никой не припява "Облаци бездомни" и "Моя малка синьорита". Отказва да стане културен аташе в Швейцария, отказва на БКП и на ДС. Назначен е на държавна работа едва през 1951 г., когато в България гостува съветският композитор Арам Хачатурян.
Автор е на над 500 музикални произведения — оперети, инструментална и танцова музика, филмова и театрална музика, стари градски песни, както и едни от най-популярните естрадни песни. Танго „Фантазия"и „Концертно танго" са били задължителни в програмата на всяка танцова забава или бал. Многобройните му шлагери, изпълнявани от всичките ни най-талантливи и обичани изпълнители от близкото минало, печелят редовно наградите на публиката, зрителите и радиослушателите в многобройни фестивали и конкурси. Йосиф Цанков е автор на незабравимите песни: „Приказка", „Лунни лъчи", „Песен моя, обич моя", „Събота вечер", „Пролет моя", „Пеят сто китари", „Целуни ме", „Птици мои", „Облаци", „Море на младостта", „Песен за София" и много други.
В първия конкурс за българска естрадна песен (1964 г.) от всичките осем награди Йосиф Цанков получава шест за песните: "Птици мои", "Целуни ме", "Мое безумно сърце". Три години по-късно, през лятото на 1967 г., става и първият скандал около наградите на Йосиф Цанков. Журито не награждава "Песен моя, обич моя" по текст на Димитър Василев в изпълнение на Йорданка Христова. Вторият скандал избухва само след две години, през 1969-а. Станалата вече звезда Лили Иванова представя песента му "Море на младостта". Мелодията е силна, но предизвиква остри полемики в журито и Цанков не получава приз. През 1971 г. неговата „Повей ветре" в изпълнение на Паша Христова е наградена с Голямата награда от фестивала „Златният Орфей". Песните на Йосиф Цанков са изпълнявани и записвани в албуми от известни чужди изпълнители: Жозефин Бейкър, Клаудио Вила, Артуро Теста, Зигфрид Валенди, Йосиф Кобзон, Жилбер Беко и др.
Йосиф Цанков е сред основателите на националното ни радио, в началото — радио „София” — през 1936 г. Музикалните и детски радиопредавания са били по негови идеи. Открил е изключителния актьор Константин Коцев, когото привлича за участие в детски радиопиеси.
От 1951 г. до смъртта си Йосиф Цанков работи като отговорен редактор в музикална редакция на „Балкантон".
Изключително запален филателист, той е разполагал с една от най-богатите колекции у нас. Йосиф Цанков умира в съня си от инфаркт дни, преди да навърши 60 години — на 21 октомври 1971 г. На пианото му е намерен нотният лист с песента „Вместо сбогом", позната ни в изпълнението на "Тоника СВ".
Във връзка с 90-годишнината от рождението му Цанков е удостоен посмъртно с орден „Стара Планина” I степен. Улица в софийският квартал „Лагера” в близост до „Балкантон" от 2002 г. носи неговото име. Заслугите на Йосиф Цанков към българската музика са определили мястото му на основоположник на забавната музика у нас. Той е първият наш композитор, който със своето професионално творчество формира белезите на жанра на популярната забавна песен.
В средата на 80-те години на ХХ век „Тоника СВ" възкресяват шлагерите на Йосиф Цанков „Твоята китара" и „Вместо сбогом". През 2001 г. певицата Надя Ботева записва кавъри на негови хитове, сред които особено сполучлии са новите версии на „Керванът", „Песен моя, обич моя", „Целуни ме", „Покана за танц". Надя Ботева е и инициатор и организатор на всички инициативи, свързани с грандиозното честване на 90-годишнината от рождението на Йосиф Цанков. | |
|
| |
| Всего комментариев: 0 | |