10:06 1200 години от победата на хан Крум при Върбишкия проход | |
 В нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. българските войски, предвождани от хан Крум нанасят пълен погром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход, по време на изтеглянето им от Плиска към Сердика (София). В сражението е убит византийският император Никифор І Геник, както и няколко висши военачалници. Византийската армия е напълно разгромена. След сражението хан Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. От него българският хан пие в чест на своята победа. Поредната българо-византийска война започва на 11 юли византийската армия се установила край пограничната крепост Маркели - тук пристигнали пратеници на кан Крум с предложение за мир. Ромеите настъпвали и търсели лесен за преминаване през Балкана проход, защото българите били завардили по-достъпните, "след много заобикаляния през непроходими места", те успяла да измамят бдителността на стражевите отряди и излезли в равнината. Веднага били посрещнати от 12 000 "отбрани българи", но те не успели да спрат устрема на неприятеля и почти всички загинали. Пътят на ромейската войска към Плиска бил отворен. Пред стените на Плиска българският владетел отново опитал да спре нашествениците, но опълчението на хана не издържало удара и отстъпило. Никифор I влиза в българската столица на 20 юли, тук императорът посрещнал и пратениците на Крум, който още веднъж му предложил мир, като заявил му: "Ето, ти дойде и победи! И тъй вземи каквото ти е угодно и си иди с мир." Но възгордян от победата, Никифор I не искал и да чуе за подобно нещо... На 23 юли император Никифор I излязъл от Плиска, а първата българска столица била опожарена. Планове на императора предвиждали да потегли към Сердика, но по пътя узнал, че Крум готвел реванш. Българският хан реорганизирал войските си и извикал на помощ околните славянски племена, както и част от онези авари, които преселил в Мизия, дори въоръжил "жените по мъжки" - всички били призовани. Проходите били завардени и преградени, ханът успял само за два дни - четвъртък и петък да се подготви за отмъщение. Предизвестен, императорът решил да побърза с връщането поел през Върбишкия проход, но българите вече били успели да преградят пътят с дървена стена и дълбок ров. В петък срещу събота византийската армия нощувала във Върбишкия проход - войсковите части били разположени далеч една от друга, тъй като теснините не позволявали съсредоточаването им. През цялата нощ ромеите чували шума на прииждащите български войски. Византийските хронисти пиша, че императорът казал: "Дори крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта." Призори на 26 юли (събота) българите нападнали центъра на византийския лагер. Ромеите набързо се въоръжили, но скоро били пометени и ударили на бяг. През прохода протичала малка, но дълбока и тинеста река. Ромеите не улучили веднага брода и много войници се издавили. Скоро паниката станала всеобща - хора и животни се смесили. Тези, които затънали в тинята, били газени от прииждащите, които преминавали през тях. Накрая бегълците стигнали до дървената преграда - тя била "много яка и мъчно проходима". Първите, които се опитали да я преминат, попаднали във външния ров, на дъното на който били забити заострени колове. Следващите я запалили, но също попаднали в рова заедно с конете си. Поражението на ромеите било незапомнено - "погубена била цялата ромейска мощ", пишат византийските хронисти, "...и цялата християнска красота загинала. Всичкото оръжие било загубено заедно с царския багаж. Дано християните (т. е. византийците) не изпитат пак грозната история на този ден, тъй като надвишава всякакво ридание." В българските извори пише, че Никифор I Геник бил заловен жив, заведен при Крум, който заповядал да го обезглавят. След това "набил на кол главата му и тя стояла няколко дни за показ" - пред нея победителят приемал парада на своите войски. После заповядал черепът да се обкове със сребро и с тази чаша пиел "здравица" със славянските вождове - това пък е признание, че най-голям дял за победата във Върбишкия проход имали славянските племена. | |
|
| |
| Всего комментариев: 0 | |