 Корените на празника идват от католически празник за почитане паметта на Св. Валентин, който започва да се свързва с романтичната любов още от времето на Средновековието. Празникът е значително по-разпространен в католическия свят, въпреки че Денят на влюбените започва да се празнува от повечето млади хора по цял свят и у нас.
Истината е, че на този ден още през XIV век са се разменяли любовни признания под формата "валентинки". Същите, които и днес западноевропейската култура възприема за символи на любовта - сърце или образът на крилатия Купидон.
През XX век ръчно написаните послания са заменени от готовите картички. Популярността им така се разпростанил, че Международната асоциация на поздравителни картички е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард "валентинки" и изостават по масовост само от коледните картички. |
 По българските земи Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите, наричан е още Зарезан, защото се празнува в началото на подготвителния сезон - когато се започва резитбата на лозята. Обичаят повелява в празничния ден стопаните, които имат лозя да "зарежат" няколко пръчки, после да полят корените на лозата с вино. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.
Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".
...
Прочети подробно
|
|