Главная » Статьи » Растения и животни |
Червената панда (Ailurus fulgens), известна още като малка панда, е предимно растителнояден Хищник, единствен съвременен представител на семейство Червени панди (Ailuridae), отделено след скорошни генетични изследвания от семейство Мечки. ИсторияВ Европа за съществуването на червената панда научават през 1821 г., когато генерал-майор Томас Хардуик представя пред Линеевото дружество в Лондоп своя доклад „Description of a New Genus…from Himalaya Chain of Hills between Nepaul(sic) and the Snowy Mountains“. Той нарича животното уа (wha), защото „се открива най-често по неговия силен вик или повик, наподобяващ думата "Wha", често повтаряща се“. Хардуик споменава и други местни имена, сред които „poonya“, от което идва английското panda. Хардуик обаче така и не успява да обере лаврите с това свое откритие, тъй като завръщането му от Индия с необходимите като доказателствен материал екземпляри се забавя и той е изпреварен от френския натуралист Фредерик Кювие. Опитния Кювие дава и официалното латинско наименование на животното: Ailurus fulgens, „огнена котка“ и заменя Хардуиковото „уа“ с популярното име „ярка панда“, описвайки я като „прекрасен вид, едно от най-красивите познати четириноги“. Тази ситуация създава известно напрежение между английските и френските натуралисти по онова време, като Кювие е обвинен, че пречи на Англия да открива животински видове дори в собствените си владения. За почти половин век червената панда остава единствената позната Панда, до 1869 г., когато френския мисионер Арман Давид открива в Китай черно-бяло животно с подобни хранителни навици и физиология. Това животно е наречено Гигантска панда и вече познатата панда съответно започва да се нарича Малка панда. РазпространениеЧервените панди се срещат във високопланинските (между 2 и 5 хил. м. надм. вис.) гори на Хималаите, Южен Тибет, планинските райони на Мианмар и Югоизточен Китай. Обитават широколистни и смесени гори, обрасли с рододендрони и естествено бамбук
- основната им храна. Характерна за тези гори е високата влажност и
сравнително малки годишни колебания в температурите (10-25 °C). Физическа характеристикаЧервената панда е малко по-голяма от домашна котка
с дължина на тялото от 80 до 120 см. от които почти половината се падат
на дългата и пухкава опашка. Тежи от 3 до 6 кг. Води изключително
дървесен начин на живот и тялото и е издължено и набито, с къси, силни
крайници снабдени с яки, извити, остри, наполовина-прибиращи се нокти.
Като Голямата панда, която също се храни с бамбук, има допълнителен палец,
който всъщност представлява костен израстък на китката, осигуряващ
по-добър захват. Отдолу лапите и са покрити с гъста козина, предпазваща
стъпалата от студ и лед, а между пръстите си има жлези с чиито миризлив
секрет маркира територията си. Червената панда има дълга, гъста и мека
козина с характерна окраска: червено-кафява отгоре, отдолу и по краката
черна, а лицето и е светло с характерната за енотите тъмна ивица през
очите и около бялата и къса муцунка. Дългата и пухкава опашка има шест
жълтеникави пръстена и освен за баланс при движение по клоните, служи
за завивка осигуряваща не само топлина, но и камуфлаж. ХраненеЧервената панда се препитава изключително с бамбук, но също като голямата панда не е устроена така, че да усвоява целулозата.
Затова пандите пробират само най-крехките листа и филизи на бамбука, от
които поглъщат големи количества предъвквайки ги максимално дълго.
Вследствие на тази ниско калорична диета червените панди на практика
прекарват живота си в хранене и сън. Бамбукът все пак съставлява 2/3 от
храната им; ядат също плодове, корени, треви, лишеи и гъби, но разнообразяват диетата си и с птичи яйца и малки пиленца, гризачи, риба и насекоми. В плен ядат с удоволствие месо.
Бедната на калории бамбукова диета е причина през зимата, когато няма
достатъчно количество от допълнителната им храна, червените панди да
губят до 15% от теглото си.
Начин на животНискокалоричната диета е основен фактор, определящ поведението на
червените панди. На практика те прекарват цялото си време в хранене и
сън, като търсенето на храна може да им отнеме до 13 часа в денонощие.
Отлични катерачи са и водят изключително дървесен начин на живот, като
денем и нощем спят, а се хранят по зори и здрач. Когато спят се завиват
с опашката си, а ако температурите са твърде високи (трудно понасят
температури над 25 °C) се излягат по цялата си дължина върху някой клон
и оставят лапите и опашката да висят надолу. Поради своята
избирателност по отношение на храната червените панди имат много големи
лични територии, около 5 квадратни километра за мъжките и наполовина за
женските. Териториите на мъжките и женските често се припокриват,
понякога дори и с тези на представители на същия пол. Установено е, че
средно за един месец обхождат едва 25% от територията си. Рядко общуват
помежду си, освен по време на размножителния период и при отглеждането
на малките, за които се грижи само майката. Основните им методи на
комуникация са с обонятелни маркери (имат специални жлези в лапите),
общи отходни места (разпознават по миризмата пол, възраст,
размножителна готовност и други), а при среща общуват с жестове
(клатене на глава, махане с опашка) и звуци (типичният им вик,
съскане). В периоди с недостиг на храна забавят метаболизма си допълнително, и съответно прекарват повече време в търсене на храна. Освен хората, естествени врагове на червената панда са снежният леопард и едрите местни представители на сем. Порови. РазмножаванеЖивеейки сами, червените панди търсят партньор през размножителния
период от края на декември до средата на февруари. След около
135-дневна бременност (твърде дълга за размера на животното) женските
раждат през май-юли в предварително направено от тях гнездо от 1 до 4
малки. Малките се раждат слепи, с тегло около 100-130 грама, но напълно
покрити с жълтеникава козина. Проглеждат след около 3 седмици, а
огнената си окраска добиват след около 70 дни. На 12-седмична възраст
новото поколение напуска гнездото, а се отбива на 6-8 месечна възраст.
Малките остават заедно с майката до времето за следващото раждане или
до навършването на година. Мъжките много рядко вземат участие в
отглеждането на малките. Полова зрялост достигат на 18 месеца, но
полово активни стават на 2-3 годишна възраст. Бавното и дълго размножаване на червените панди (женските се разгонват само веднъж годишно само за 18 до 24 часа), както и високата смъртност при малките, е причина популацията им да се възстановява изключително трудно. Средната продължителност на живота им е 8 до 10 години, но в плен доживяват и до 15. Червената панда е уязвим вид, вписан в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN. Источник: http://wikipedia.org | |
Просмотров: 2489 | |
Всего комментариев: 0 | |