Четвъртък
29.06.2017
07:35
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Култура и изкуство

Загадъчният успех на „ЧЕРНИЯ КВАДРАТ”
Същинският модернизъм в изкуството си има точна година - 1915 г. Тогава руският художник Казимир Малевич шокира света с платното си наречено "Черният квадрат". Руският авангард винаги се е славел с буйното си незачитане на всяка нормативност, но картината на Малевич излиза дори вън от тази революция. Защото на платното на гениалния художник е нарисуван един голям черен квадрат и нищо друго. За изтънчените естети и паркетни културтрегери в Русия подобна картина е била като звучен шамар в лицето.
В какво се изразява модернизмът, самият той се нарича супрeматист, на Малевич? В своята картина художникът просто сменя гледната точка към цивилизацията. Вместо като зомби да рисува това, което е пред очите му, Малевич почва да търси първоначалната форма, тази която стои в основата на онова, което виждаме. И така се ражда Квадратът. Квадратът е нещо, което никога няма да открием в природата. Природата не се слави с геометрични пропорции. Квадратът като форма е творение човешко, което може да намерим във всеки продукт или постройка на цивилизацията. В този смисъл модернизмът/супрeматизмът на Малевич е търсенето на самата същност на света, на изчистените форми, на първичното начало, дало старт на това, което наричаме цивилизация...
 
Загадъчният успех на „ЧЕРНИЯ КВАДРАТ”
от Людмила Башко, превод Диана Павлова
 
„През 1913 година Казимир Малевич взел малко парче ленено платно: 79,5*79,5 см, оцветил го с бяла боя по краищата, а в средата плътно нанесъл черен цвят – разсъждава Т. Толстая и недоумява – тази проста работа може да свърши всяко дете, а даже и душевно болен – е, не я е нарисувал, но даже и да беше я нарисувал, работата му едва ли щеше да има и най-малките шансове да попадне на изложба в точното време на точното място”. Успехът на тази примитивна и неоригинална картина (и преди от Малевич са рисувани такива) е обвит в тайнственост. Защо точно тази геометрична фигура, търпеливо почернена от художника и призната за негова най-добра работа, има статут на паметник с държавно значение и струва около 20 милиона долара? Изкуствоведите, разсъждавайки за Черния квадрат, се впускат в такива мъдрувания, че възниква съмнение – разбират ли самите те какво пишат. Например, при Сарабянова може да се прочете: „(квадратът) концентрира в себе си безкрайното световно пространство, носи израз на „всичко” в непроницаемата си черна повърхност”. Или както забелязва Я. Ушаков: „Въобще, всяко кълчене, гримасничене и подскачане около Черния квадрат напомнят масова психоза, когато хората, за да не се покажат необразовани, измислят куп красиви слова, така че никой да не се усъмни, че са разбрали: тази картина е истински шедьовър. Спомнете си Х. Кр. Андерсен и приказката „Новите дрехи на краля”.
Един от първите, които Черният квадрат изправи нащрек, беше А. Бенуа: „това не е проста работа – предупреди той – не е просто вик, не е случаен малък епизод, станал в дома на Марсово поле, а е един от актовете на самоутвърждаване на онова начало, което си има име – мерзост на пустотата – и се осъществява чрез гордостта, високомерието, чрез потъпкването на всичко любовно и нежно, за да доведе всички до гибел”.
Фактът, че Малевич е вмъкнал на изложба през 1915 година Черния квадрат на място, определено за окачане на икони, в ъгъла, под тавана – е един от най-известните в неговата биография. Малевич отрича възможността за случайно съвпадение, наричайки картината – икона на нашето време. Но по-точно би било – антиикона. „Вместо икона – посочва Т. Толстая, – т.е. прозорец нагоре, към светлината, към вечния живот – мрак, погреб, фуния към преизподнята, към вечната тъмнина”. Точно така – Вечна Тъма – нарекъл своя Черен квадрат още през 1617 година Робърт Флъд. Знаел ли е за него Малевич? Да, и не е криел това. В своя автопортрет е придал на себе си черти на гуру и голяма прилика с Флъд. По такъв начин е показал връзката си с тайното братство на розенкройцерите, в основата на учението на които лежи синтезът между еврейската и източната кабала. Не нови възгледи, а древни идеи, враждебни на християнството е проповядвал Малевич. Те се оказали търсени. Малевич оглавил ГИНХУК. За щастие, за кратко – настъпвали дни на велико преустройство – духът на разрушението започнал да пречи на властта.
Но историята на Черния квадрат има своите корени още по-далеч. В „Кицур Шулхан Арух” е казано: „По установление на мъдреците трябва да се остави на стената срещу входната врата неизмазан квадрат с размери лакът на лакът (48*48), за да може всеки път, виждайки го, да си спомняме за разрушен храм”.
Малевич изпълнил своя квадрат в съответствие с указаните размери. Сходството на картината с юдейските символи до голяма степен може да обясни нейната невероятна популярност, но не е основание да считаме Малевич за юдей. Малевич е сектант, обзет от съзнанието за собствена вяра. Неговите доклади за изкуството имат религиозни названия: „Бог не е захвърлен”. Той отрича Бога от Стария и Новия Завет.
“Името ти е Казимир.
Гледаш как помръква слънцето на твоето спасение” – с разбиране пише Хармс.
Черното слънце вместо привичното, даряващо живот Светило – този образ като зловеща нишка минава през цялото творчество на Малевич. Той умишлено спуска завесата на Черния квадрат пред слънцето на вярата в Единния Бог на Авраам и възкликва:
- Ако религията е познала бога – познала е нищото.
- Човек, достигнал съвършенство, навлиза в абсолюта, освобождава се от познанието… защото абсолютът – това е бог, свободен от всякакво действие.
За Малевич не съществува деление на добро и зло, на Бог и Дявол. Вселената му е поток от безлики, безоценъчни форми, в нея нищо не изчезва, а само се видоизменя. Нравственият закон е само човешка измислица, илюзия на възприятията. В крайна сметка всичко е равноправно и води към една, освободена от смисли цел.
„Всички пътища на злото
ти отварят път към рая?”. Блок
„Отново слях Светлина и Тъма”. Балмонт
Изкушението да създадеш свой свят, неоснован на Волята на Бога, става тържество на Дявола в Руския Модернизъм, маскирал се под абстрактни съждения, стремеж към оригиналност. Последствията от такъв избор и до сега дават страшни плодове.
„Художникът, помолил се на квадрата, загледан в черната дупка и неотвръщащ се от ужаса, не вярва в музи и ангели, той си има свои, черни ангели, прагматични и доволни, познаващи земната слава и пътищата за достигането й”. Сделката с Дявола донесе на Малевич световна известност. Черният квадрат е признат за най-добрата му картина, за да може отричащото любовта око да изсуши човешките души, пронизвайки ги от най-добрите каталози, прихващайки ги в музеите, по изложбите. Черният квадрат прелъстява, обсебва, ослепява, принуждава да го славим. Постепенно прониква в същината на съзерцаващия го, заставя го да се отрече от всичко, което му е скъпо, от близките, от основите на мирогледа, вярата, и да увисне в пустотата, разрушението, нищото.


Источник: http://geom-bg.com/?p=12000
Категория: Култура и изкуство | Добавил: jivi (30.06.2009) | Автор: превод от руски Диана Павлова W
Просмотров: 1996 | Рейтинг: 5.0/1
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz