Събота
21.10.2017
10:36
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Общество, Политика

Защо не отидох на July Morning...
Годината е 1986. Датата - 30 юни.
Петима "юноши", както тогава се наричаха младите хора, всички с дълги коси и дънкови якета се събират на вълнолома във Варна. Спонтанно, без никаква конкрента идея. Със сигурност без никаква мисъл, че започват някаква традиция. Може би поради простата причина, че по онова време нямаше денонощни кръчми.
Започва голямата ваканция, започва лятото - време на свобода, път, море, безгрижност.
По една случайност решават да изпеят July Morning (за тези които не знаят - третото парче от албума 'Look At Yourself' на Uriah Heep, 1971). И после Sunrise (The Magician's Birthday, 1972). С китари, не с уредби. Това е. Така се ражда July Morning.

На следващата година юношите са вече 20-30, на следващата над 100. Мястото си остава същото - вълнолома във Варна.

Няколко години по-късно, тези които за първи път прекарват нощта срещу 1 юли на брега на морето ще спрат да се събират на вълнолома. Отиват на юг, във Варвара. Или на Галата. Но не и там където от идеята за July Morning не е останало нищо - местата където сега се събират хиляди, където цяла нощ се предлагат напитки, сандвичи и безплатни презервативи...

А каква всъщност е идеята? Нищо особено. Да се отбележи началото на лятото. Да се почете "култа" към свободата. Която тогава беше в голям дефицит. Но тези, които я търсеха знаеха какво е. И че тя се ражда първо в душата.

Годината е 2009. 30 юни. Един човек е убит в спор за място за палатка на Джулая.
Във Варна, седнали пред хотелите, построени от същите онези, за които на времето свободата нямаше никакво значение, а днес я мерят с пари, седят връстници на онези петимата, пият скъпи коктейли и се любуват на лъскавите си коли, паркирани наблизо. Изгрева може и да не дочакат, зад тях е комфорта на хотелската стая. Може би нямат нужда да търсят свободата си. Смятат, че са я намерили или поне, че могат да я купят.

Около Каварна се събират хиляди, подмамени от рекламите за рок фест и посрещане на "празника" с един от вокалите на Юрая Хийп. Кметът на града организира концерт след концерт, превърнал един цял град в собствена фирма. Нарисувал образите на собствените си рок идоли върху фасадите на блоковете, които въпреки това имат вездесъщия социалистически облик. Капанчета продават топла бира и соеви кебапчета. Тълпа. Шум. Премрежени погледи. Тонове боклуци и пластмасови бутилки. Миризма на изтощени хора.

Само на няколко километра се ширят хектари голф игрища. Кметът без съмнение има "пръст" и там. Достъпът е ограничен. Позволен е само за тези, които нямат нужда да търсят свободата, защото, както вече писах, са свикнали да я купуват. Абсурден контраст. Но на кого му пука? Нали се правят пари. И от Джулая и от Голфа. The show must go on...

Къде ли са онези петимата? Един е в София. Един е мъртъв. Един си гледа детето във Варна. Но със сигурност не са нито в Каварна, нито на плажа в Бургас. Нито някъде другаде, където полуразумни същества се друсат под ритъма на еднообразна техно музика или - да! - чалга. За да дочакат изгрева с неизменната песен, за която нямат идея каква и чия е, да не говорим за какво се пее.

Е, слънцето все пак изгрява, слава богу, или - както преди няколко години ми каза един от онези петимата - "И тая година го пуснаха... Да видим следващата."

Една позната ми писа преди малко, че съжелявала, че не могла да иде "На Джулая". Нямало квартира... Само че, на Джулай не се ходи. Джулая не е място, нито дата. То е състояние на духа. Търсене. И понякога, ако наистина искаш, е и намиране.

Сигурно ви е ясно защо не "отидох" на Джулая. Няма нужда. Ако искаш, може да си на July и в Тамбукту. Или в Тутракан (чиито враг номер едно навремето беше Роналд Рейгън).

Това е. Годината е 2009. Датата - 1 юли. Джулая все още не е мъртъв, ако и да се опитват да го убият с пари, организация, концерти и кебапчета.

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la

I was looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la

There I was on a july morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own


Источник: http://kirilstankov.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/01/zashto-ne-otidoh-na-july-morning.357127
Категория: Общество, Политика | Добавил: jivi (02.07.2009) | Автор: Кирил Станков
Просмотров: 456 | Рейтинг: 5.0/1
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz