Главная » Статьи » Общество, Политика

Уникалната реч, с която проф. Андрей Пантев откри 41-вия парламент

Започва моето обръщение. И прося извинение, че съм седнал, но такава е традицията. Почитаеми господин президент, ваши светейшества, ваши превъзходителства, където и да сте, използвам това обръщение и за нещо друго. Днес е 14 юли, националният празник на една страна, която има исторически приоритет в развитието на политическата демокрация в света. Една значителна част от моделирането и развитието на модерния свят се дължи на идеите на французите. Ние честитим този празник и се надяваме, че в някои отношения цялото човечество е френско. Моето обръщение по-нататък продължава. Господа министри и най-вече народни избраници, намираме се в особена зала, събрани по особен повод и сме в особено душевно и духовно състояние.

Тази зала е наречена още от Захари Стоянов свещена

Още тогава, когато в старопрестолния ни град Велико Търново преди 130 години бяха се събрали избраници и представители, те изпитваха онези тревоги и надежди, някои от които се сбъднаха като тревоги, а някои като надежди не се сбъднаха. В тази зала, колкото и свята да е тя, преживява различни епизоди от българската социално-политическа история. Имало е случаи на безумни решения, придружавани с аплодисменти и викове „Ура!”. Имало е изрази на противен водевилен единодушен вот, представящ се за народно представителство, но е имало опиянение, имало е позитиви, имало е съзидание, така че в тази зала, в която сега почтително сте седнали, минава като на филмова лента цялата българска политическа история, с нейните крушения и триумфи, с нейните разочарования и победи. Може всичко да се е случвало, дами и господа, в тази зала остава един единствен факт – парламентът легитимира законовите рамки на държавата и нацията. И в това отношение ние можем да се чувстваме силно поласкани, не казвам горди, защото гордостта е лош съветник, от самото ни присъствие в тази зала. Много от онези несъстояли се чудеса, които са обещавани тук, все още стоят напред. Има обаче една константна величина и тя е нашето Народно събрание. Дори и тогава, когато сте или сме, или съм обект на упреци, дори и негодувания, недоволството от парламента, дами и господа, фактически косвено потвърждава неговата значимост. И това е голям товар върху всички нас. Тук, разбира се, трябва да поздравим онези, които са мнозинство в това Народно събрание, които спечелиха толкова хубава победа. Ние ви уверяваме, че нямаме никакъв интерес и мисля, че няма човек, който да има интерес от провала на това управление. Напротив. Ние ще ви подкрепяме дори и с аплодисменти тогава, когато правите нещо, което или е обещано, или съвпада с нашето виждане за напредък на българския народ. Поне по две причини вашият тъй бляскав изборен резултат е обстоятелство, че нашето отечество е изморено от реверси, от чупки, от отклонения. Такъв трябва да бъде и нашият имидж пред очите на света. Една нова дума, почти магическа, вече влиза в нашия политически речник. И прави чест на господин президента, че той е един от първите, който я въведе и употребява.

Думата е приемственост

Приемственост. Често пъти се питам какво тръгна накриво в нашата национална съдба, защо загубихме 20-ия век след така бляскаво начало в началото на същия век. Има много елементарни обяснения – съюзници разбойници, самоцелна злоба към българската изключителност, договорите в Берлин и Ньой, разговорите в Ялта и Малта. Но нито един от тези отговори не съдържа себеукор и онова тъжно обстоятелство, че най-сетне липсата на приемственост, разбирай едно поколение, партия, институция, режим, философия, идеология, което идва на власт, за да потвърди своя триумф, разрушава онова позитивно, което вече е създадено. И в този смисъл аз се обръщам към онези, които се смятат победени в тази зала, а аз съм част от това тяло. По някой път, дами и господа, поражението облагородява повече, поражението съживява повече, поражението регенерира повече. В крайна сметка повечето от човечеството се състои от победени, а не от победители. Има съзидателни поражения. И ако в случая го употребяваме за партия, за формация, същото се отнася и за нашата национална участ. Докато не разберем интимната същност на нашето поражение, без да търсим странични вещици, дотогава ще имаме вечното угнетение, че нещо се е случило, което не заслужаваме. Но за това ли ще говорим в този ден? В този ден, в това присъствие ние нямаме никакви основания да се оплакваме, че сме българи. Всичко мина, всичко мина с една не много изискана, но лоялна партийнополитическа борба.

Значимостта на една страна, държава, нация не се маркира и не се индикира с територии, с пристанища, с договори, дори и с тръбопроводни канали. Тя се индикира със способността на едно представителство, като на вашето, нашето, моето, да отдели хубав живот на обикновения човек. Човекът трябва да стои като основен обект в нашата законодателна дейност, политика и поведение. Иначе ще възпроизведем онези отблъскващи контрасти, социални, които не са ни донесли нищо преди. И понеже говорим за контрасти, и говорим за приемственост, има приемственост и в пороците, дами и господа.

Има приемственост и в злото

Не такава приемственост имах предвид, когато говорих, посочвайки господин президента. Ако отново започнем да си прехвърляме злобни шегички по площади и улици, ако отново се замеряме с костите на нашите прадеди – това беше изпробвано и до нищо не доведе. И знайте, че когато хвърляте кокал на свой мъченик, от там може би ще полети не по-малко достоен мъченически и геройски кокал, колкото и грозна да е тази дума.

В София има улици, кръстени на политически дейци, които са изповядвали точно противоположна до свирепост политика. Нещо повече, те са се ненавиждали на лична основа, битово, но потомството е решило, че те са заслужили за отечеството. И днес ние тачим тези имена, а може би и на небето те са се съединили, и ни гледат с укор и съжаление, че са създали такава омраза, която подлежи на трансплантация и на употреба в началото на 21-ви век. Често срещам една дума във вашия и моя словесен речник – криза. Кризата не е алиби, кризата не е извинение, ако се влоши животът на обикновените хора. Но има и нещо друго, което само за минута искам да ви кажа: често пъти излизането от една криза, по-точно методиката на излизането от една криза – финансова, стопанска, икономическа и прочее, тя може да бъде по-опасна, отколкото влизането, като социалнополитически ефект. Защото изходи от една финансова криза, политическа криза и прочее има разни, да се надяваме, че няма да бъде онази, която ще се окажа по-опасна от самото влизане в криза.

Така, спазвайки регламента на това предварително мое приоритетно слово, за жалост, дължащо се само на моето кръщелно свидетелство, ви пожелавам да помните, че

Политиката предотвратява проблеми

Политиката предотвратява проблеми. Не чакайте да се случи нещо и след това да започнете да се справяте с него. С нашето законодателство, с поведението на нашите министри ние трябва да предотвратим нещо да не се случи, а не след това да се справяме с него. Всички ви гледат в този час – едни с отегчение, други с ненавист, трети с надежда, особено победилите в тази кампания. Те очакват много от вас. И никой няма да ви попречи, ако сте способни да го направите. Но понеже тук непрекъснато ме питаха какво да пожелая на младите – на техните амбиции аз съм имал други амбиции, други цели и съм преследвал други стойности, но ще им кажа, перифразирайки една друга скромна моя идея, че лесно се служи на велико отечество, лесно се служи на отечество във възход. Много трудно и мъчително и саможертвено е да се служи на отечество в беда или отечество в развитие. Затова бъдете добри (това вече се отнася за всички), поздравявайте се любезно в кулоарите, пийте кафе заедно, не бъдете мили един към друг, само когато сте в командировка в чужбина, ръкувайте се с политическия си опонент (особено ако ви е приятел, дори и наоколо да се навърта партийният ви бос), бъдете добри. Аз ви пожелавам, искрено ви пожелавам удовлетворение след тези четири години. А на някои от вас може би, може би, да се изправят на това място и в този стол, макар и временно, с тъжния приоритет на моите коси и на моето присъствие единствено като възрастова група.

Вие не забелязахте, дами и господа, но аз завърших.



Источник: http://moreto.net/novini.php?n=52470&p=1
Категория: Общество, Политика | Добавил: jivi (15.07.2009)
Просмотров: 1257 | Рейтинг: 5.0/1
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]