на Веселка
Аз те обичам, защото дойде непонятно -
точно когато приключвах с надеждата.
Все се бръснех по навик.
Някаква стара, досадна от времето есен
решеше мокрите си коси по стъклото.

Точно когато приключвах с надеждата...

Не зная причината и кой те доведе
в сърцето ми, толкова щедър към другите.
Нямах нищо -
даже предния си ден продадох на старо,
а конякът изпи последните ми стотинки.

Кой ми направи тая магия?
Не прочете ли?
"Не звънете, няма кой да отвори!"

Ти звънна... и тръгнахме,
за да бъдем двама в света,
и отвъд него да бъдем,
когато се свършим завинаги.