| Главная » Статьи » Личности |
Анастасия Димитрова - първата българска светска учителка
 Анастасия Димитрова е първата българска светска учителка от епохата на Възраждането. Родена е на 12 май 1815 година в Плевен. Родителите й били бедни, майката е прислужница в дома на врачанския епископ Агапий. Отначало Анастасия учи при своята благодетелка, майката на епископа. По-късно (1836-1839) продължава образованието си в Калоферския девически манастир. Обучава се не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков, Райно Попович, Брайко Генович, под чието ръководство изучава история, география, аритметика, граматика.
Октомври 1840 открива в родния си град първото българско светско девическо училище, което се издържа от епископ Агапий. В училището преподава църковно-славянски книги. Възпитаничките и усвояват и гръцки. През 1845 г. при Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др., някои откриват училища в родните си градове - Свищов, Враца, Ловеч След като се омъжва, (1852 г.) Анастасия Димитрова напуска училището. Тя, както и бившата и ученичка Мита Гегова, преподава частно в дома си на около 10 девойчета. Посвещава на педагогическа дейност повече от 50 г. от живота си. Докато някои от новосъздадените светски девически училища възникват по почин на гражданите или на отделни просветни дейци, във Враца и по други места ученичките на Анастасия Димитрова сами раздвижват и тласкат напред девическото образование. Такава енергична учителка и една от първите ревнителки на девическото образование във Враца и страната е Цвета /Кета/ Кръстенякова. Други ученички на Анастасия Димитрова също откриват девически училища, сред тях: Парашкева Нейкова – в Ловеч, и Пелагия – в Свищов. През 1858 г. Сава Филаретов отваря първото девическо училище в София. Специално внимание заслужава една от най-способните възпитанички на Плевенското училище – ловчанлииката Парашкева Нейкова /по мъж Ненова Казанджиева/. При Анастасия Димитрова тя изучава четене, писане, граматика и други предмети. Когато през 1843 г. се връща в Ловеч, събира момичетата в бащината си къща и започва да им преподава български език, българска история, землеописание и ръкоделие /шиене на гергеф и обикновено шиене/. Нейна ученичка си спомня с дълбоко вълнение: "Тя ни вдъхваше такава голяма обич към науката, та впоследствие по нейно настояване продължихме и свършихме науките в Габровската гимназия”. Твърде набожна, Анастасия Димитрова отива на поклонение в Йерусалим, където приема монашество под името Анна и скоро след това умира. Источник: http://bg.wikipedia.org | |
| Просмотров: 2074 | |
| Всего комментариев: 0 | |