Повечето собственици на малки предприятия са и техни мениджъри. В умовете си те рядко прокарват граница между оборотния капитал на фирмата, печалбата и личните си средства. Така сами поставят капан пред бъдещото си развитие.
При първата поява на по-голям паричен поток, много собственици решават да се справят с натрупаното с годините недобро материално положение на семействата си.

Почти веднага закупуват ново жилище с ипотека или правят основен ремонт на съществуващото, взимат на лизинг луксозни коли, бяла и черна техника, тръгват на екскурзии в страната и в чужбина.

И всичко това - на кредит. А погасителните вноски се покриват с оборотните средства на фирмите. Създава се илюзорна представа за благополучие.
Когато дойде моментът за разрастване на предприятието и назрее необходимостта от инвестиции в машини, оборудване или техника,

се оказва, че компаниите имат невнесени данъци и осигуровки, задължения към персонала, необслужени клиенти или незаплатени доставки. А в кредитния регистър - дълго досие.

Естествено, много от банките отказват да отпуснат инвестиционен кредит. Те вече са наясно, че собственикът не може да ръководи мъдро финансовите си дела.
Тогава идват наред заемите от роднини и приятели, включват се и заложните къщи. Започва стресът - "откъде ще намеря пари за следващата вноска"?
Дейността на фирмите започва да страда от неефективното управление и се задъхва от липсата на свежи оборотни средства. Много собственици нямат ясна представа за себестойността на предлаганите от тях продукти, стоки и услуги и в крайна сметка работят "на червено". Има хиляди дребни разходи, които не са предвидили в сметките си.

Появяват се и проблеми с работещите във фирмата служители, сътрудници или работници. Вдига се напрежението и всички гледат с неодобрение към поведението на управителите. Започва текучество на персонала.
Защо се получава така?
Една от основните причини е страхът от мизерията. Дълго време всички сме живели в някаква форма на бедност. Дори да си мислим, че сме средна класа, сравняването с "белите " страни ни комплексира. И при първа възможност започва "избиването на комплекси". А по този път ще се върнем там, откъдето сме тръгнали.
Затова са необходими стратегическите планове и ясните разчети.
Какво е решението на проблема?
Първо трябва да се развиват фирмите. Печалбата да се разпределя за инвестиции в дейността и за дивиденти за собствениците. Те от своя страна да посрещат личните си нужди само в рамките на наличните си лични средства.
Никога да не забравят, че хората, които работят за тях, ако са мотивирани, могат да увеличат печалбата в пъти, че доволните клиенти са най-добрата реклама и че доставчиците са най-близките партньори в дейността.

А доброто име е много по-ценно от среброто и златото!