Четвъртък
19.10.2017
22:06
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Ако си тъжен

Цвете от Апостола
Всяка година, когато наближи 19 февруари, ме нападат детски спомени за този ден. Година не пропускат! Все по един и същи начин в съзнанието ми изплува картина от мразовита утрин, много хора, подредени на дълга опашка около паметника, за да се поклонят на Апостола, пръстен от венци и букети, дебел поне три метра, привечер, когато поклонението е приключило. И, странно, спомените не са тъжни, въпреки че отбелязваме трагично събитие. Това вероятно е свързано с една поредица от случки, които съзнанието ми пази в детайли, въпреки опитите на времето да замете спомените.
 
Бях ученичка в близка до паметника гимназия. Трябва да е било в девети или десети клас. Имахме си традиция в класа всички заедно да ходим на поклонението и на датата отивахме на училище с цветя. Помня, че помолихме учителката по математика да ни пусне да отидем. Тя заяви, че няма да слуша глупости на кръшкачи и че имаме свободата да ходим където искаме след училище. Така за първите два часа работата не стана. През междучасието обсъждахме как да убедим учителката по английски да ни пусне десет минути по-рано, за да ги комбинираме с голямото междучасие и да поднесем цветята. Докато се бяхме скупчили на последните чинове да умуваме, тя влезе. Картината така ми се е набила в съзнанието, че още помня дори роклята, с която беше облечена. - червена, с разлято деколте и богат набор на талията. Не беше красавица, но когато влезеше в стаята, все едно слънце изгряваше. А ние я обичахме до обожание.
В този час носеше дневник и наръч червени карамфили. Остави дневника, но продължи да притиска цветята към гърдите си. Застана пред дъската и пред смаяните ни погледи започна да рецитира Вазов на чист български език. Ние бяхме втрещени и бързо си седнахме по местата. И в момента в ушите ми звучи звънливият й глас с мек шотландски акцент:
"И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!"
По някое време започнахме да се окопитваме. Първо стана един, после втори, трети, накрая целият клас стоеше на крака и слушаше как тя, чужденката, рецитира българската класика. Когато свърши, ни каза да си облечем палтата и да отидем да поднесем цветята.
 
На паметника се наложи да почакаме, имаше много желаещи да се поклонят и хората, осигуряващи реда, пропускаха множеството на части. Нас ни пуснаха наведнъж, а неизвестно как с нашата група беше минала и една жена. Поднесохме цветята и застанахме за минута мълчание. От озвучителната техника се носеха възрожденски песни, градът наоколо живееше, с две думи, беше шумно. Не знам защо и как, но чухме жената до нас да издава странни звуци. Вероятно е свързвала датата с някаква лична трагедия, ронеше едри сълзи и хълцаше шумно. Ние се споглеждахме, но мълчахме. Когато минутата свърши, нашата учителка се наведе, взе една измръзнала роза и я поднесе на плачещата жена с думите: "Не плачи, мила! Ти си дъщеря на благословен народ. Заради Левски, който ни гледа от този портрет (явно е имала предвид барелефа на паметника), трябва да си щастлива. Хайде, усмихни се!" И в ледената софийска утрин, на фона на леещите се партриотични песни, заобиколена от тумба шумни ученици, жената се усмихна през сълзи. Беше получила цвете от Апостола.

Нима се забравя такъв ден!?!
 


Источник: http://4aiotgluhar4e.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/18/cvete-ot-apostola.689074
Категория: Ако си тъжен | Добавил: jivi (03.05.2011) | Автор: Светла Душа W
Просмотров: 542 | Комментарии: 1 | Рейтинг: 5.0/2
Всего комментариев: 1
18.02.2014 Спам
1. Живка (jivi)
Учителката, за която става дума, е голямата английска писателка Мерсия Макдермод

Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz