Сряда
23.08.2017
23:16
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Личности

Дора Попова - слугинчето от Бургас, което танцува в Париж
Всеки човек има своя собствена съдба и свой път. Като че историята не се интересува толкова какво става с обикновения човек. Тя просто преминава през всеки един от нас, нанася му рани или го издига. Казано с прости думи - дава му възможност да изиграе себе си на сцената, наречена живот. Някога Бургас е бил толкова малък, че хората са се познавали и сутрин усмихнато се поздравявали с "добро утро”. Живели са със съдбините на своите съграждани, помнели са събития и случки. От тогава до днес градът се е променял непрекъснато.
Някои неща са забравени, други се изравят от спомените. Някои помнят, например, че някога на ул. "Първи май” сега "Александровска” е имало баня. Наричали са я на името на собственичката "Дорината баня”. Но малцина от тях знаят за артистичния и богат на събития живот на тази жена.
 
 
Първи години
Дора Попова е родена през 1902 година в село Карадър, Лозенградско. В многолюдното семейство с осем деца – пет момчета и три момичета, Дора е 6-тото дете. Годините са размирни. Бащата е бил комита и непрекъснато е кръстосвал границата. През 1912 година семейството е принудено да се изсели в България. Дора е на 10 години, когато с майка си и трите по-малки невръстни деца напускат родния дом. Идват в Бургас. В селото остава най-големият брат, който се оженва, но го вземат в турската армия. Не след дълго той дезертира и се присъединява към една македонска чета. По-късно е убит при престрелка с турците.
Идването в Бургас променя съдбата на цялото семейство. Бащата е строг, буден, трудолюбив и честен човек. Живеят в бежанската Коджакафалийска махала. След ранната му нелепа смърт тежестта по изхранването на семейството пада върху майката и най-голямата дъщеря Дора. На 13 години тя започва да работа като слугинче, гледа деца на богатите. После преде въжета в една въжарска работилница. На училище ходи само братчето й, а вечер Дора се учи да чете и пише от неговите учебници. Будна и артистична, тя започва да посещава клубовете на различните дружества в Бургас, където се изнасят литературно-музикални програми. На 14 години участва в утрото за деца, организирано от "Милосърдие” с ръководител г-жа Жени Патева. На сцената в салона на Търговската гимназия е първото й артистично кръщение. Дора се представя със стихотворението "Аз съм българче”. На 16 години започва работа в Окръжния съд като разсилна. Разнася призовки, пали печките. Зимата била студена и се наложило да спи със сестричката си в сградата на съда.
 
Артистична кариера
През 1920 година Дора заминава да търси препитанието във Варна. Отсяда в къщата на леля си. Започва работа в една сладкарница. Случайността я среща с артиста Аспарух Темелков. Казва й, че има "одухотворено лице, театрална фигура и мимически наклонности”, след което я представя на директора на трупата Стоян Бъчваров. Той я одобрява. Така Дора започва своята артистична кариера.
Отначало й дават малки роли, докато разберат, че тя наистина притежава талант. По това време Варненският градски театър е на субсидия към общината, а за спектаклите са набирали актьори от цялата страна. Това са години, когато се изграждат театралните трупи в България.
Дора попада в интересна артистична и професионална среда. Участва в постановките на "Химнът на нищетата”, "Наймичка”, "Светлият Бог”, "Кралят на Содом” заедно с такива актьори като Аспарух Темелков, Владимир Трендафилов, Коста Мавродиев, Стоян Бъчвров. След това трупата се разделя. Стоян Бъчваров заминава за София.
В края на 1922 год. Дора Попова започва да играе в Популярния театър на режисьора Георги Донев. Там тя си партнира с артистите Стефан Караламбов, Мара Тотева, Зорка Петрова, Кирил Донев и др. Коронните й роли през този период са мадам Ракен в "Терез Ракен”, Жената в "Бог, човек и сатана”, Балерината в "Химнът на нищетата” и др.
През 1925 год. легендата на българския театър Матьо Македонски приема Дора в трупата си "Свободен театър”. Там тя пресъздава образите на мадам Дитмар от "Вихрогон”, Учителката от "Червената мелница”, Майката от "Гнил дом”. Играе в класическите пиеси "Едип цар” от Софокъл, "Разбойници” и "Коварство и любов” от Шилер. С тази трупа Дора Попова идва и в Бургас на сцената на Постоянната комисия, днешният театър "Адриана Будевска”.По късно участва в различни трупи на Художествения театър с ръководител Николай Осипович Масалитинов, в "Нов народен театър” на Султана Николова. Над 30 роли изиграва на сцените на България. Годините стават все по трудни.
 
Париж – от мизерията до славата
През 1927 година Дора Попова заминава за Париж. Среща алжиреца Ал Саид, преподавател по балет. Той я съветва да започне да изучава наред с класическия балет и нови изразни форми. Две години тя изучава танцовото изкуство. Вечер работи като разпоредител в едно от най-големите кина на Париж - "Гамон Палас” с 3 400 седящи места, а през деня - в кухнята на един ресторант, където получава безплатна храна. Трудности и мизерия съпътстват българката в този период, но тя упорито преследва целта си. След приключване на курса започва да танцува в най- известното вариете"Folies Bergere”. По същото време там танцува и младата и екзотична Жозефин Бекер - Черната Венера . Дора излиза на сцената с ориенталски танци. Кабарето е място за събиране на парижката бохема. Следващата година тя подписва договор с трупата "Френско ревю”и тръгва на турне из Франция. След това посещава европейските столици Женева, Виена, танцува в Италия, Испания. По късно с кубинска трупа заминава за Северна Африка. Това е най-екзотичното й пътешествие. Пътува в Мароко, Алжир, Тунис Сирия. Танцува в градове, които даже не е сънувала - Кайро, Александрия, Дамаск, Бейрут, Алеп, Багдат. Живее в красиви къщи, танцува в първокласни локали. На всеки две години тя си идва за месец в отпуск в Бургас, за да види майка си и сестра си, към които е особено привързана.
 
Дорината баня
През 1931 година при едно от поредните си завръщания Дора купува със спестените си от турнетата пари дворно място на края на града. През април 1932 година тя окончателно приключва с артистичната си кариера и през месец май започва строежа на къща и баня на ул.”Александровска”.
Интересен е архитектурният план на банята, изградна по проект на това, което Дора е виждала в Тунис и Мароко. Две нива, покривът е покрит със стъклен купол, специално помещение за отоплителния казан и водата, която се е подавала в помещенията чрез помпи, кушетки за почивка. Само за една година банята и къщата са построени.
Дора знае какво е бедност и труд. Затова, при откриване на банята и през първата седмица тя окъпва безплатно целия затвор, децата от сиропиталището и бедните хора от бежанската махала.
Отначало животът й в Бургас потича нормално. Младата жена създава семейство. Омъжва се за руснак - белогвардеецът Кондрат Григориев Вишняков, избягал през1917 година след революцията от Ростов на Дон. През 1938 година се ражда единствената им дъщеря Веселина. Мирно и тихо тече животът им. В града всички познават Дора баняджийката.
 
 
Национализация
Идва 9 септември 1944 година и като че ли отначало нищо не предвещава катаклизмите, които ще преобърнат живота на някои от хората в Бургас. Посрещат се руските части в града и непосредствено след това се национализират големите частни предприятия, а по-късно се посяга и на дребните собственици.
През 1946 година умира съпругът на Дора и тя остава сама с дъщеря си. Единствените приходи са от банята. През 1950 година обаче Дорината баня е отчуждена в полза на ВИК "Услуги” и става държавна собственост. Същия ден, в който й вземат собствеността, Дора участва в програма на вечеринка в клуб "Ереван”. Тя играе в комедията "От любов към изкуството”. Приходите, които са събрани от билетите, Дора предлага да са за корейските деца-сираци, пострадали от американската агресия.
Хората са учудени от твърдостта, с която тя посреща връхлетелите я нещастия. Започват отново трудни години за семейството й. В къщата на ул.”Първи май” 92 настаняват квартиранти, а тя с дъщеря си живее в кухня и стая. Плаща наем за тези стаи, защото са вече държавни. Заради отчуждаването на имота на Дора Попова- Вишнякова се дава замяна - етаж от къща на ул.Антим І, но тя не желае да напусне своя дом. Парите се сменят и спестяванията се стопяват. Загубила препитанието си и единствената си възможност за доходи, Дора започва работа в Хлебозавода. Три смени, тежък физическа труд, товари каси с хляб и с камион ги разнася по магазините в целия град. Но искрата, която е носила в себе си - любовта към театъра и танца не я оставя. След работа тя събира младежи и заедно репетират, подготвят програми за празниците и малки театрални спектакли. При един инцидент камионът, с който Дора разнася хляба, катастрофира. Самата тя е с натрошени ръце, ребра и смазан гръден кош. Една година лежи в гипс. За нея се грижи дъщеря й, която е ученичка в гимназията. Трудоустрояват я като портиер в същото предприятие. Напуска с пенсия от... 30 лв. Всичките й опити да й се признаят годините като актриса и работата й в чужбина за пенсиониране удрят на камък.
 
През 1972 година, когато световно известната Жозефина Бекер идва на международния фестивал "Златния Орфей” в Слънчев бряг и изнася рецитал, Дора не събира кураж да се срещне с нея. Пътищата им са различни. Живеят в два свята. Дора Попова-Вишнякова умира през 1976 година.
 
Интересно е продължението на историята на построената от Дора Попова баня. До 1985 година тя функционира и е носела добри приходи на ВИК "Услуги"-Бургас. Следващата година се затваря. През 1990 година, след новите политически промени, това място е реституирано. Постройките се събарят и се построява жилищен блок с магазини. Много тичане е било необходимо на дъщерята Веселина да събере документите за собственост. Справедливостта възтържествува, когато наследницата на Дора Попова получава собствено жилище.
Сега няма и следа от Дорината баня. През 2007 година дъщерята Веселина Вишнякова дари на Регионалната библиотека "П.К.Яворов” 187 тома книги и албуми от личната библиотека на майка си. Все още тя пази семейните албуми със снимките на един живот, изпълнен с интересни и невероятни събития .
 


Источник: http://www.factor-bs.com/news-7826.html
Категория: Личности | Добавил: jivi (01.03.2010) | Автор: Соня Кехлибарева
Просмотров: 933 | Рейтинг: 3.0/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz