Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI - а Пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия и остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. От 1880 г. е военен министър на Княжество България. Оказва активно съдействие на княз Александър I при провеждането Държавния преврат в България през 1881 г. Назначен е за министър-председател на Княжество България. Отказва се от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на II Велико Народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за Русия. Споделя с княза, че му е омръзнало да работи с подли хора.

В Русия е заместник на държавния секретар (1882-1888) и държавен секретар (1888-1891) по въпросите на Финландия. След песнионирането си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар през 1913 г.

Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на Нокиа и Кимене, Казимир Ернрот.