Главная » Статьи » Образование

Как ще прокопсаме, ако държавата се напълни с двойкаджии
България винаги е приличала на казарма. А в казармата винаги ще има нещо, което се нарича "Илиян Савковайляк". Означава почивка, липса на задължения, синекурна работа. Айляк е да се скатаваш. Да минеш метър. Освен това - вече означава и друго - да минаваш от един клас в друг с двойка по един предмет.
Напоследък казармата като начин на живот се е демократизирала. Краде се повече и по-малко се изисква. И така вече 20 години. Докато не дойде време да престанем да изискваме и от децата си. На фона на всеобщото оскотяване даскалото трябваше да се стегне, а не да се разпуска. Децата ходят на училище, но не учат. Студентите също. Всичко е пари и минимализирани формализирани задължения. Неграмотни у нас вече са всички, които не са учили преди 20 години в елитни гимназии. Хората не могат да пишат. Не могат да дефинират проблемите си. Семиотиката на български не просто куца, а е излишна. Пишат жалби така: "Моля мулбата ми да бъди убословена". Общува се с 600 думи. Всички сричат, докато четат. Диалектът е местният език на писането. Чете се вестник. Книги четат едни определени хора, по-често тези, които си ги пишат. Красота. Реално хората у нас се учат да четат думички от титрите на американските филми. Математиката е нещо за професори. Научните работници са като сталактити и сталагмити.
Образованието е слаба ракия
Но дайте им още айляк - децата са много натоварени.
Всичко, което искат да имат българите и виждат извън държавата си, се крепи на технологиите. Те обаче са базирани на образованието и страшно многото учене. Четене. Писане. От капитализма взехме най-лошото, от западното образование взехме само усещането за незадължителност. И никой, ама никой не обяснява процеса на декласиране, когато не учиш. Защото какво - можеш да имаш мерцедес и ако си просто як и тъп. У нас така раздават мерцедесите.
Училището днес ражда проли. Който не е чел Оруел - това са маргинали, които нямат друга мисъл, освен дали ще се наплюскат.
Висшите ни училища пък раждат емигранти. Системата трябва да се рестартира и да се стегне. За какво ни е тройката, ако минаваме с двойка? Това означава абдикация от цяла сфера на човешкото знание. Или окей, нека да се минава с двойка - но нека поне не е по български, да не е и по математика, да не е по базов за общуването и човешката реализация предмет. Ето как изглежда вашето образование - един ученик може да има двойка от четвърти до единадесети клас само по български. Е, пичове, как ще учите за другите предмети, като не знаете да пишете добре и като сричате на 18 години?!
Днес майките гледат изродените си (в социален смисъл) деца, бършат им носа, кърмят ги до 25-30 години и повтарят само едно - абе да са живи и здрави, другото не е важно. Само че има нещо, което чисто философски трябва да разберем - малко е да си жив, недостатъчно е да си здрав, когато си млад. Трябва да създаваш, измисляш, да правиш и да си полезен. Легионите алитерати са на гърба на тези, които работят. И тези, които работят, вече не искат да ги хранят - с високи данъци, със скъпа и некачествено работеща държава. С най-кофти работещите хора с най-големите претенции за заплати.
Спрете се, сус бре (за тези, които ще минават с двойка по български, да им го кажем и на турски)! Разрешената двойка е узаконяване на неграмотността. Дори като символ не бива да си я позволяваме. И двойката никога не е една. Тя е начин на мислене.


Источник: http://www.standartnews.com/comments/details/id/628/%D0%A3%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B9
Категория: Образование | Добавил: jivi (26.04.2010) | Автор: Мартин Карбовски
Просмотров: 716 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]