Главная » Статьи » Личности

Хан Крум - Законотворецът
При управлението на Крум (802-814 г.) България е мощна държава, която включва цяла днешна Румъния и източната половина на съвременна Унгария, граничейки с владенията на франкския император Карл Велики. Експанзията на юг и югозапад обаче, към славяните в Тракия и по-нататък, в Македония, се натъква на ожесточена византийска съпротива. Конфликтът с император Никифор I Геник минава през множество кръвопролитни стълкновения, докато се стигне до битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 година, когато българската войска побеждава окончателно ромейската.
 
Крум, който според хронистите отпразнувал победата, вдигайки тост с обкования в сребро череп на Никифор, този път вече насочва войските си към Цариград. Пред стените му обаче става ясно, че такова начинание не може да се осъществи без множество обсадни съоръжения и Крум пристъпва към преговори. Разярен от вероломния опит на византийците да го убият по врема на разговорите, той опустошава цяла Югоизточна Тракия и се завръща в столицата си, за да се отдаде на трескава подготовка за нова обсада, в разгара на която умира вероятно от сърдечен удар.
 
Военното щастие и огромните териториални придобивки на Крум често изтласкват на заден план редица важни стъпки в неговото управление, например законотворчеството му, което открива пътя към пълна феодализация на страната (според някои преувеличени твърдения на древни автори ханът дори наредил да се изкоренят лозята - за да предпази народа си от порока на пиянството).
Неговата изключителна фигура обаче впечатлява мнозина изтъкнати европейци векове наред. На неговото законодателство отделя място в творбите си Монтен; Франсоа Рабле, този велик присмехулник, пише за държавата на Крум като за страна, в която няма подлост, клевети и кражби. Той е прототип на Просперо от "Буря" на Шекспир, един от героите на Грифиус в Германия и на Корней във Франция.
 
Крумовото законодателство е най-старият домашен юридически извор, предполага се, че е създаден по време на управлението на хан Крум (803-814). Той е първото достигнало до нас официално законодателство, което представлява домашен извор.
Оригиналът му не е запазен, достига до наши дни благодарение на описанието му в лексикона "Свидас” от втората половина на X в., като едва ли е предаден същия обем, в който първоначално е бил създаден.
Някои изследователи дори отричат съществуването на Крумовото законодателство, като определят неговия характер като легендарен. Крумовото законодателство е отразено в рубриката "Българи” на лексикона "Свидас”, който е с византийски произход. В нея се съобщава първо за богатството на хан Тервел, а след това се описват законите на хан Крум. Информацията за него делим на две части – първата е с легендарен характер, която описва причините за издаването на законите, свързвайки ги с легендата за разговора на хан Крум с аварите; а втората посочва как са оповестени разпоредбите и се възпроизвежда съдържанието на 5 от правните норми, създадени от хана.
В исторически аспект, би било логично след значителното разширяване на територията на българската държава при хан Крум, да се наложи и силата му по законодателен ред над многобройното население, което се присъединява. Въпреки, че сведението за Крумовото законодателство не присъства в други извори, неговото съществуване следва да бъде прието и то при условие, че в лексикона "Свидас” са отразени само част от нормите, съдържащи се в него.
Няма потвърждение дали законите на хан Крум са били писани. Във византийския лексикон е упоменато само, че ханът "свика всички българи” и пред тях обявява новите закони. Вероятно тук става въпрос за свикан народен събор, за каквито има сведения неведнъж в изворите.
Като цяло Крумовото законодателство е отражение на социалните отношения в българското общество по онова време, пречупени през призмата на тогавашните норми. То има определено наказателен характер и ни дава сведения за характера на съдебния процес.
- Съдържание

"Ако някой наклевети някого, то той да не се слуша, докато вързан не се разпита и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие”

"Ако някой наклевети някого... и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие” – наказателно-правна норма. Дава сведение за това каква санцкия следва при извършването на определено деяние – в случая ако се установи, че заподозреният е извършител на клеветнически донос. Предполага се, че тази най-тежка санкция се прилага в случай, че клеветникът се опитва да набеди друг в извършването на особено тежко престъпление.
"...да не се слуша, докато вързан не се разпита...” – тази процесуално-правна норма ни дава информация за характера на съдебния процес, а именно че чрез мъчения се изтръгва самопризнание.

"Който дава храна и подслон на крадеца, да се конфискува имуществото, а на крадеца да се пречупят пищялките”

"Който дава храна и подслон на крадеца...” – следва да се тълкува като защита и укриване на крадеца
"...да се конфискува имуществото...” – наказателно-правна санкция, която се налага над укривателите
"...а на крадеца да се пречупят пищялките.” – под пищялки се има предвид китките; членовредителните санкции като тази са характерни за средновековното право, целяло се е да се увреди този орган, който извършителят би използвал отново за да повтори престъплението си.

"Да се изкоренят всички лозя.”

Тази правна норма не съдържа наказателна санкция, по своята същност е административна норма.

"На просяците да се дава толкова, че те повече да не просят, а който не прави така, да му се конфискува имуществото.”

Най-вероятно тук става въпрос за отстъпването на земя на просещите, но не напълно безвъзмездно. Тази правна норма показва, че вероятно е имало голяма имуществена диференциация в българското общество, а при положение, че просяците се споменават изрично в закон, то по всичко личи, че те са били много на брой.

- Заключение
Крумовото законодателство по своя характер е назателно. То ни дава картина за най-разпространените по това време престъпления в българските земи, както и за съдебния процес, който се осъществява. В него не се дават сведения за развитието на феодалните отношения, ето защо следва да заключим, че те са в своя начален стадий на развитие. Освен да накаже престъпленията, със своето законодателство хан Крум цели и да премахне съществуващия дотогава административен дуализъм и да консолидира държава с единно законодателство за всички нейни поданици.


Источник: http://orenda-bg.net/istoriya/srednovekovie/han-krum-strashnij/324-krumovo-zakonodatelstvo
Категория: Личности | Добавил: jivi (26.07.2011)
Просмотров: 2449 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]