Рождество - Смирението на Бога - Коледа и Нова година - Каталог статии - Личен сайт на Живка Петрова
 
Неделя
26.03.2017
09:17
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Коледа и Нова година

Рождество - Смирението на Бога
Празнуваме го бляскаво и пищно. Светлини заливат улиците, а ние пазаруваме, сякаш идва краят на света. Разказваме за празника на децата си като приказка, защото отдавна не помним и не вярваме, че това, което празнуваме, всъщност е истина. Една история. Историята на едно начало. В него няма разкош и отрупани маси. Има само бедност и смирение. И блясък - от светлина, която не се съзира с очите. Тя не е като онази неоновата по улиците, която чакаме, за да ни създаде настроение за празника, изгубили способността да го създадем с душите си...

   След грехопадението на първите хора човечеството изгубило представа за истинския Бог и изпаднало в духовна нищета. Прекъснала свещената връзка между творението и Твореца - угаснала божествената светлина, която изпълвала телата и душата на първите хора. Човекът станал подвластен на смъртта и тлението. Но за да възвиси отново до небето изпадналото в грях човечество, Бог трябвало да принесе своята велика жертва - да се роди, да живее, да изпита върху себе си страданието и смъртта на човека. И така да го върне към онова, което му е отредил още при Сътворението - да бъде Негов образ и Негово подобие. Християнството е единствената религия, в която не само човек търси Бога, но и Бог търси човека. Дълго след грехопадението на Адам и Ева Спасителят идва сред техните потомци като Младенец. Вечният и безкрайният по своя воля приема образа на човек, който има начало и край. Затова църквата нарича Рождество Христово великото смирение на Бога.

   За това смирение ни говори всяка рождественска икона - в нейния същински център е Христос, изписван като дете, повито в пелени. Бог смирява своето величие и се смалява до човешки образ. Той отслабва безкрайната си божествена мощ, за да приеме естеството на човек, от безсмъртен става смъртен. Затова Младенецът е зографисван като най-малката фигура - повита в пелени, тя показва снизяването на Бога до човека. За първи път при раждането на Иисус Христос светът вижда Бога в човешки образ. Kакто се казва в едно песнопение, - "...за да не ни устрашиш с вида си, ни си се явил в образ на Младенец.” Макар "умален” и "изтощен”, Младенецът запазва своята божествена същност. Неслучайно той е в центъра на иконата - към него са ориентирани всички останали фигури. Този център символизира вниманието, с което всяко семейство обгражда своето новородено, но е и знак за мястото на Бога във Вселената. Дори в човешки образ Бог е център на творението, Владетел на небето и земята, към когото е насочена цялата природа, всичко зримо и невидимо.



   Св. евангелист Лука пише, че Младенецът е положен в яслите при животните, защото за Йосиф и Мария "нямаше място в страноприемницата”. По-късно православната иконография пренася Рождеството в пещера, заимствайки сюжета от апокрифното евангелие на апостол Яков. Някои тълкуватели правят уточнението, че Иисус е роден в пещера или голяма скална ниша, използвана за обор - на такива места и досега отглеждат домашни животни в селата на Близкия изток. Не се намери нито един човешки дом, който да приюти Сина Божий - единствен подслон му дала земята. Без да показва своето могъщество, Бог се ражда не сред разкош, не в скъпо ложе, а в една проста пещера и ляга повит там, където се хранят животните. Така пещерата и яслите със слама са символ на изключителното смирение и скромност на Бога. Иисус прие да се роди в крайна бедност, за да ни покаже, че човек е сътворен и призван не за да бъде подвластен на хаоса в материалния свят, а да натрупва духовни богатства.

   Вителеемската пещера означава земната утроба - Бог сякаш се ражда в недрата на земята, за да обнови из дълбините греховния свят. Първа от творението природата разпознава Бога в малкия Младенец и му се покланя, като притихва. След нея се покланят домашните животни. На всяка рождественска икона до яслите стоят вол и магаре - но не просто за да ни покажат, че Иисус е роден в обор. А защото те, безсловесните, са първите живи същества, познали в Него своя Създател. Този миг е предречен от пророк Исайя: "Волът познава Стопанина си, а магарето - яслите на Господаря си.”

     

   Пещерата е предобраз и на Гроба Господен - там, където ще бъде положено тялото на Иисус, разпънат на кръста, за да изкупи човечеството. Младенецът се ражда, за да се самопринесе като изначално обречена жертва, която пролива кръвта си за човешките грехове. Затова в православната иконография яслите, в които е положен Иисус, са изобразявани като каменен саркофаг, т. е. ковчег - Бог се ражда, за да страда и да умре мъченически за хората. Черната паст на пещерата символизира тъмнината на материалния свят, лишен от благодатната светлина на Богопознанието. Kогато Младенецът се ражда, пещерата се изпълва със светлина. Апостол Яков пише: "...сияен облак се появи в пещерата. И след това облакът се отмести и в пещерата засия такава светлина, че никой не можеше да я понесе и не много след това светлината изчезна и се роди Младенеца”. Рождественската светлина е духовна светлина, светлината на Богопознанието - тя озарява духовните сетива на хората и отново ги свързва с Бога. Затова църквата пее на Рождество: "Бог на земята слезе, а човек на небето се възвиси.” Но в онази нощ само малцина са имали духовните сетива да видят раждането на Божествения младенец, да съзрат благодатната божествена светлина край Иисусовите ясли. Те са били обикновени витлеемски пастири - избрани първи да видят Бога, защото са смирени и кротки по душа. В християнските представи те символизират евреите, които ще познаят в Христос Месията - Спасителя на човечеството, и ще тръгнат след него. Неслучайно пастирите са първите, които идват да се поклонят на Младенеца - защото Бог идва да даде надежда и спасение не на богатите, а на бедните и нуждаещите се.

   В класическите рождественски икони срещу пастирите изобразяват тримата влъхви. Двете групи от хора са в пълна симетрия спрямо пещерата с Младенеца - знак, че словото Божие е за всички хора и ще се разпростре във всички посоки на света. Влъхвите са астрономи, жреци на персийския бог Митра, чийто култ е бил силно разпространен в Римската империя. Те умеели да разчитат звездното небе и открили появата на нова звезда. Тя показвала, че на света ще се роди велик владетел. Християнството утвърждава, че всеки един от тримата тръгнал към Витлеем от различна посока, воден от тази звезда, която впоследствие ще бъде наречена Витлеемска или Kоледна звезда. Охридският архиепископ Теофилакт тълкува, че тя не била небесно тяло, а Божествена сила или ангел, явили се като звезда. Въпреки че върху иконата тя сякаш току-що е изгряла на небето, църковните автори уточняват, че се е появила по-рано. Това става в мига, в който архангел Гавриил възвестява на Мария, че ще роди Спасителя. Витлеемската звезда изгрява 9 месеца преди раждането на Иисус, за да може влъхвите да я видят и да се подготвят за дългия път към Младенеца. Тяхното поклонение означава, че християнството ще подчини езическата мъдрост. Те символизират езичниците, които тепърва ще бъдат просветлени от Христовото слово. Под влияние на християнския писател Тертулиан в католическия свят тримата са смятани за царе. Понякога ги изобразяват като представители на трите раси, което също подчертава идеята, че Бог идва за всичи хора. През Ренесанса влъхвите-царе са рисувани с аристократични дрехи от тогавашната епоха. Понякога художниците рисували един от тримата с портретните черти на своя покровител, което трябвало да покаже, че даденият патрон е силно привързан към християнството. Всъщност никъде в евангелията не се споменава колко са били влъхвите. Идеята, че са трима, идва от броя на даровете, които поднасят на Младенеца - ливан (тамян), злато и смирна. За църквата тези дарове имат важна символика - ливанът (тамянът) се поднася на Бога като чиста жертва и безмълвна молитва. Младенецът получава злато като цар, защото той е Царят на царете, а смирната подсеща за неговата кръстна смърт. В източната традиция със смирна балсамират мъртвите - след свалянето му от кръста мъртвият Иисус също е помазан със смирна. Св. Лъв папа Римски пише: "Влъхвите поднасят тамян на Бога, злато на Царя и смирна на Човека, правилно почитайки Божието и човешкото естество в единство: със сърцата си те вярват в това, а с даровете си го изповядват!”

   Сякаш за да подчертаят още повече смаляването на Бога, точно до Младенеца зографите рисуват най-голямата фигура от иконата - тази на Света Богородица. С раждането на Спасителя тя става не само Майка на Бога, но и Майка на цялото човечество. Затова върху едни икони Св. Богородица е полегнала като родилка до Младенеца, но не гали с поглед новороденото си. Тя е отместила взора си настрани - сякаш с поглед обгръща цялата земя, поемайки върху себе си грижата за човечеството. Върху други икони е коленичила пред яслите с молитвено събрани ръце - тя се прекланя пред Младенеца като пред Бог, и заедно с това като негова Майка става молителка и застъпница пред Него за всички хора до свършека на света. Но независимо как зографите рисуват Божията майка, едно остава неизменно - нейното благо и спокойно изражение. То е знак, че и при раждането си Синът Божий проявява своята божествена същност - той излиза от утробата на Мария леко и безболезнено. В това обаче се усъмнила Саломия - една от жените, които Йосиф повикал да изкъпят Младенеца. Тя не вярвала също, че дори след раждането Мария е останала девица. За да се увери, тя се докоснала до почиващата си Богородица, но внезапно усетила болка в ръката като от изгаряне. Едва когато Саломия взела на ръце Младенеца, за да го изкъпе, болката преминала. Нейната фигура върху рождественските икони напомня на вярващите, че човек лесно може да изпадне в неверие и да не познае Бога.

   Всяка година в началото на декември по света тръгват милиони картички, изобразяващи Рождество Христово. Но за мнозина то отдавна е изгубило дълбоката си символика, която има и е станало само ефектен сюжет от коледната декорация...


Источник: http://www.euro2001.net/index.shtml?page=statia&file=issues/6_2006/stat_16.html
Категория: Коледа и Нова година | Добавил: jivi (23.12.2008) | Автор: Горан Благоев
Просмотров: 1109 | Рейтинг: 5.0/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz