Сряда
26.07.2017
20:32
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Коледа и Нова година

Празнични стихотворения от архимандрит Серафим
Нова година
 
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.
 
****
 
Коледа
 
Бял белее се светът.
Низко слязло над полето,
като купол е небето
храм от мрамор е лесът.
Сгушени под бял кожух,
сякаш се елхите молят,
и по тъмните им стволи
пада белоснежен пух.
И такава тишина
из безмълвните алеи!
По безбройни полилеи
свети тиха светлина.
Ти си мислиш: в тоя час
чудо става на земята.
Затова са небесата
тъй надвиснали над нас.
И очакваш изотвъд
ангели да се покажат
и възторжено да кажат:
"Бог роди се днес във плът!”
 
***
 
Витошка зима
 
Най-сетне падна сняг във планината —
очакваният дълго първи сняг!
Осъмнала е в накит бял гората.
И нийде стъпка от човешки крак!
Там само покрай буки с голи пъпки
и покрай бор, настръхнал от студа,
се мярват пресните на заек стъпки,
за да отминат татък, зад рида.
А над дола се спуснали мъглите
и тулят зимния пейзаж от теб.
Но и зад тях ти чувстваш красотите
на тая необхватна, бяла степ.
В миг лъхва вятър над простори снежни,
мъглата вдига се със лек летеж
и се показват във премени нежни
брези, наметнали воал от скреж.
А катерички гледат онемели
света красив, в една нощ променен
и чествуват ведно с елхите бели
на зимата най-хубавия ден!

Януари 1971 г.


Источник: http://pravoslavie.domainbg.com/15/
Категория: Коледа и Нова година | Добавил: jivi (04.01.2010) | Автор: Архимандрит Серафим (Алексиев)
Просмотров: 887 | Рейтинг: 1.0/1
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz