Главная » Статьи » Ако си тъжен

Моето детство
Моето детство ухае на липа и на игра на криеница до късно вечер.
Моето детство яде с мръсни ръце и трудно облича полички, защото вечно има рани по коленете.
Моето детство мрази спанака и предпочита да хруска бонбони, които после да изчегъртва от зъбите си с език.
Моето детство е вярно до гроб на изречените клетви за вечно приятелство и е убедено, че ще целуне момче чак когато стане на 21. Каква гадост!
Моето детство винаги има безкрайна събота и неделя, в които да смести "милион и едно желания” и още едно желирано мече.
Моето детство няма компютър и не използва телефон. То подвиква под съседските прозорци и подскача, за да достигне звънеца, когато има лошия късмет да съжителства с твърде много свирепи пораснали.
Моето детство е убедено, че докато порасне ще е прочело всички книжки от библиотеката и ще е станало умно почти колкото мама.
Моето детство не носи часовник и често влиза разрошено и последно на урока по балет. Моето детство не бърза за никъде и за нищо.
То е щастливо в малката си вселена.
В нея невъзможното не съществува.
Защото наоколо няма възрастни,
които да му кажат, че не е така.


Источник: http://poznanie-bg.com/2011/05/30/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be%d1%8e%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%be/
Категория: Ако си тъжен | Добавил: jivi (28.06.2012) | Автор: Яна Цанева
Просмотров: 981 | Рейтинг: 3.0/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]