През тези дни все по-често в съзнанието ни се пробужда един рефрен, една песен, която звучи така: „Нова годино, нова годино, добре си дошла”, което ясно подсеща, че тази година живее последните свои дни, за да отстъпи във времето на новата, на другата година.

Отива си една година, полагайки своето зърно в грозда на вечността, който грозд е различен за всеки от нас – но малък или голям ние сме длъжни да носим в личния си товар.

Година различна за всеки. За едни е трудна и скръбната, донесла смъртта тъй-близко, че е отнела някой от близките ни. Оставила спомена от ужаса в дните на месеците си. Година лоша като благополучие и дръзка в озлоблението си. Страдална година.

За други, тя е най-чудната и дивната, годината на влюбване, довела любовта. Година на лични успехи и радости в обществото. Богата в щедростта си. Запазили сиянието на спомените, мнозина признават, че това е една успешна година. Но, каквато и да е тя, тази година отива в историята. И сега е време на надеждата, християнската надежда за идването на доброто. Надежда за новата  година, осъзнавайки, че голяма част от благополучието й зависи единствено и само от нас.

Сега ще си пожелаем здраве и успех. Ще правим равносметки и анализи на отминалото време, за да не допуснем повторение на грешките си. Ще се призовем да бъдем много по-съсредоточени, амбициозни и продуктивни, та и светът около нас да бъде по-богатият, по-справедливият.

Но каквото и да сторим, не бива да забравяме молитвата си, отправена към Бога. Защото ние за много можем да предположим, но единствено Той, Господ разполага. Усърдно да молим Бога за мирна, спокойна година, без трусове както в глъбините на земята, така и в глъбините на сърцата ни. Година без дивашки егоизъм и просташки отношения. Година на любов и вяра, изпълнена с Духа на Премъдростта. Година плодородна в урожая както на полето, така и в изобилието на творчеството ни. Година на радост. Господня година.