Главная » Статьи » Литература |
Природа
Тя може да направи
безброй еднакви мравки. Безброй мъгли лилави
и сини незабравки.
Тя не познава скука.
Грижовна е към всички.
Планински връх ей тука,
там – борови иглички.
Едно и също нещо
по милион години. Така тя става веща
в градини и в пустини.
В стихии и фурии,
и в приливи,
и в суша.
Добре, кои сме ние,
че да не я послушаме?
По двайсет нокти нежни
за всяко малко бебе. Безброй прашинки снежни.
Безброй целувки с тебе.
стихотворение от Мария Донева,
снимки google.images Источник: http://mdoneva.com/ | |
Просмотров: 646 | |
Всего комментариев: 0 | |