Главная » Статьи » Общество, Политика

Размисли за живота и смъртта
Това е коментар, който прочетох под една статия за един млад мъж, който е починал от рак. По малко нестандартен начин той дава отговор на въпроса "Защо си отиват хора на такава възраст? Още повече, ако са добрите от нас..."
 
Мой близък е пияница.
Не алкохолик, пияница. За тези, които не правят разлика, ще поясня - алкохоликът пие, за да живее, а пияницата живее, за да пие. За 20-те години на усилена алкохолна практика, от двуметров 120 килограмов мъж с черен колан трети дан по таекуондо, този хаймана е успял да се смали до 1,75 метрово човече, от което са останали само огромните лапи, кожа и кокали. Инвалид на 95 %, освидетелстван от ТЕЛК (без никакви ходатайства, смятай каква развалина е). И продължава да пие. Майка му все вика като ни види, че следващия път щяло да е за Бог да прости, умирал. Но ей на, не мре! Напива се (вече само с бира) и псува майка си, която не му цепи басма и го налага с една точилка... И не мре. Живот без смисъл, ден за ден, дори не е за едното пиене, защото като няма пари, непрокопсаника просто не пие, а седи и гледа телевизия по цял ден. Без нито ден трудов стаж в живота си... Да пази Бог! Явно същият този Бог просто не го иска. Може би е вярно, че Бог първо прибира най-верните си чеда. Но защо, мамка му, защо тези, които най-много обичаме? Защо не прибира изродите, които изнасилват дечица, които убиват старци в домовете им, хората, които умишлено искат да отнемат живота си с алкохол, дрога и други боклуци, причинявайки неимоверна болка на околните? Може би защото и Адът вече е пълен, а за втори такъв и дума не може да става...
И оставаме ние, живите, до края на работния си ден. Тук не е домът ни, тук е работното ни място. А свърши ли някому работното време, за оставане след работа и дума не може да става. На едни е писано да си тръгнат рано от работа (защото са по-извисени), други трябва да се трудят дълго, някои предълго, защото трябва да се усъвършенстват. Някои работят леко, за други работата е кошмар. И всичко зависи от това какъв е бил предния ти работен ден. Който, за съжаление, както и всички по-предни, не си спомняш...
Явор Профиров


Источник: http://miralyub.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/20/in-memoriam.838630
Категория: Общество, Политика | Добавил: jivi (21.10.2011) | Автор: Явор Профиров W
Просмотров: 540 | Рейтинг: 5.0/1
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]