Неделя
23.07.2017
16:33
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Християнство

Слово на Велика Сряда - за отречението, лъжата и вечната надежда - от митр. Антоний Сурожки

Ние вече се приближаваме към самите Страсти Господни и от всичко, което чухме, става толкова ясно, че Господ може да прости всичко, да очисти всичко, да изцели всичко и че между нас и Него могат да стоят само две прегради. Едната преграда е вътрешното отричане от Него, обръщането надалеч от Него, загубата на вярата в Неговата любов, загубата на надежда у Него, страхът, че до нас не може да достигне любовта на Бога...

Петър се отрече от Христа, Иуда Го предаде. И двамата биха могли да споделят една и съща съдба: или двамата да се спасят, или да погинат. Но Петър по чудо съхранил увереността, че Господ виждайки в нашите сърца, знае, че въпреки неговото отричане, малодушие, страх, клетва - в него се е съхранила любов към Христа – любов, която сега и да раздирала неговата душа от болка и срам, е любов.

Иуда предал Христа и когато видял резултата от своето действие, изгубил всяка надежда; сторило му се, че Бог вече не може да му прости, че Христос ще се отвърне от него така, както самият той се отвърнал от своя Спасител; и си отишъл...

Често си мислим, че той е отишъл във вечна погибел; и заради това у нас (може би недостатъчно) сърцето потръпва и се ужасява: нима можеше и да не погине? При Петър отишли другите ученици, взели го със себе си въпреки неговата измяна; Иуда сред тях бил някак си чужд, нелюбим, непонятен; след измяната  му, никой не отишъл при него. Ако измяната на Иуда се бе случила след Христовото Възкресение, след като учениците са получили дара на Светия Дух, си мисля, че те не биха го оставили да погине в тази страшна самота - не само без Бога, но и без хората. Христос никого не оставя... И без значение колко страшно е да си мислим за Иуда, за това, че неговите думи погубили Бога, дошъл на земята, някъде в нас трябва да се таи лъч надежда, че бездънната Божия премъдрост и безграничната, кръстна, кръвна Негова любов няма да остави и него...

Да не произнасяме и над него последния, страшния съд – нито над когото и да е било. Както много години назад, светлият руски богослов Владимир Николаевич Лоски, говорейки за спасението и погибелта, приключи своето слово с надежда; говорейки вече не за Иуда, нито за Петър, нито за когото и да е от нас, той каза за сатаната и подчинените му ангели, че трябва да помним, че на земята, в борбата за спасението и погибелта на човека, Христос и сатаната са непримирими противници; но че в някакъв друг план и сатаната, и тъмните, паднали духове са Божии творения, и Бог не забравя Своите творения...

Ние днес виждаме и друга картина. Преди малко казах, че нас може да ни отдели от Бога нашето, и само нашето отречение от Него и бягството ни от Него, неверието ни в Неговата любов, в Неговата вярност. Но има и нещо друго, което може да ни отдели от Бога; за това слушаме постоянно в тези дни: това са лъжата и лицемерието. Това е лъжата на хората, които не искат да погледнат към себе си, не искат да се видят какви са, които искат да измамят себе си, да измамят Бога, да измамят другите и да живеят в света на илюзията, в света на нереалността, в който на тях временно им е спокойно, безопасно; това също може да ни отдели от Бога...

Попитали веднъж един подвижник как е възможно да живее с такава радост в душата, с такава надежда, когато знае какъв грешник е? И той отговорил: Когато застана пред Бога, Той ще ме попита: Съумя ли да Ме възлюбиш от цялата си душа, с всичките си помисли, с цялата си сила, с целия си живот?... И аз ще му отговоря: Не, Господи!... И Той ще ме попита: А поучи ли се на това, което може да те спаси, чете ли Моето слово, слуша ли наставленията на светиите? И аз ще Му отговоря: Не, Господи!.. И Той тогава ще ме попита: А постара ли се поне да живееш достойно спрямо човешкото ти призвание?... И аз ще му отговоря: Не, Господи!... И тогава Господ със жалост ще погледне на моето скръбно лице, ще види съкрушението на сърцето ми и ще каже: В едно си бил добър – ти си останал истинен до край; ела в Моя покой!...

Днес сутринта прочетохме как една блудница се приближила към Христа: неразкаяла се, непроменила своя живот, тя единствено била поразена от дивната, Божествена красота на Спасителя; видяхме как тя се притиснала в нозете Му, как плакала над себе си, обезобразената от греха, и над Него - тъй прекрасен в този страшен свят. Тя не се каела, не търсила прощение, нищо не обещала – но Христос, заради това, че в нея имало такова внимание към светинята, такава способност да обича, да обича дo сълзи, да обича да сърцераздиране, ѝ обявил прощението на греховете, заради това, че много е възлюбила... И когато Петър бил простен, той също съумял много да Го възлюби (може би много повече от мнозина праведници, които никога не са се отдалечили от Спасителя), именно защото на него му било простено толкова много...

Ще кажа отново: няма да успеем да се покаем, няма да успеем да променим своя живот, докато не се срещнем днес, утре – в настъпващите дни, със Страстите Господни. Но да се приближим към Христа както блудницата, както Мария Магдалина: с всички наши грехове и с това да се отзовем от цялата си душа, с цялата си сила, с цялата си немощ на Господнята светиня, да повярваме в Неговото състрадание, в Неговата любов, да повярваме в Неговата вяра към нас, и да започнем да се надяваме с такава надежда, която да не може да бъде съкрушена от нищо, защото Бог е верен и Неговото обещание ни е ясно: Той дойде не за да съди, а да спаси света.. Да отидем при Него, ние грешниците, в спасението и Той ще ни помилва и спаси. Амин.

превод: Мартин Димитров

Категория: Християнство | Добавил: jivi (27.04.2016)
Просмотров: 129 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz