Всеки път, когато не дай си боже чувствителният и интелигентен човек се излъже или бива подведен някак да погледне във включен телевизор, сърцето му изпада в шок, а разумът му направо замлъква. Не толкова придирчивите (блажени са те, защото за тях е рекламното време!) гледат без токова значими душевни терзания и безуспени опити за анализ на показваното. Все едно, резултатът е неизбежен - промивка на мозъците, насаждане на нискокачествен морал, разпространение на масови психози (пример - "свинският грип" от края на миналата година), пропаганда на консуматорски модел на живот, и т.н, и т.н.. Вероятно някъде някога е правено проучване за зависимостта между интелектуалното ниво на една страна и броят часове прекарани от гражданите й пред телевизора, и се надявам да го намеря. Но до тогава само да повтарям крилатата фраза на една наша телевизионна икона - "Боже, слушам и не вярвам не очите си!".
Не трябва да се заблуждаваме - телевизията е била страшно необходима навремето, за да тласне развитието на човечеството напред. Скокът тогава е бил огромен и качествен, но количеството телевизия в съвремието ни е излишно, вредно, и да си го кажем направо - убийствено. В наши дни телевизията трябва да играе фонова, третостепенна роля в живота на хората. В момента медията, която ни движи напред е Интернет - нещо изключително полезно, с което обаче също не трябва да се прекалява. Да не забравяме за социалните контакти "лице в лице", изкуството, реалните хобита, спорта. Ние не сме виртуални герои, а реални хора, които не трябва да стават придатък на телевизора и компютъра.
Я ми кажете, какво правим най-често, когато сме вечерта вкъщи с близки хора или сме някъде на гости? Май доста често се наливаме се с алкохол, пускаме телевизора, надуваме някаква силна музика? Защо не се сетим да поиграем някаква игра от рода на "Scrabble" (игра с подреждане на думи), "Домино", "Монополи", "Крави и бикове", или просто на карти. Защо да не поговорим за животинския свят, за космическите изследвания, за интересни страни (дори да не сме ги посетили, а само да сме чели за тях)? Явно сме отчайващо бедни на идеи как да придобием реални познания и стойностни преживявания.
На фона на милионите, които се изливат за реклама в телевизиите в България, резултатът е отчайващ. Между другото, възвращаемостта на средствата, вложени в реклама, все по-често се поставя под въпрос. А бройката български телевизионни канали е феноменална за такава малка страна! Какво количество и каква липса на качество...
Аз съм поддръжник на премахване на рекламния модел и преминаване към "видео на поискване" (video-on-demand) и "плащаш за това, което гледаш" (pay-per-view). Общо взето, схемата е подобна на тегленето на филми от Интернет, само че ще стане платена и легална. Предимствата са, че гледаш само каквото искаш и то когато искаш. Така едно спортно събитие може да се гледа и в реално време и на запис. И с никакви реклами! Уви, преходът към този модел ще стане много трудно, ако изобщо някога се осъществи. Ниският жизнен стандарт не е единствената пречка пред него. Той не е реализиран в напредналите страни, че тук ли? Нали американските водещи трябва да взимат баснословни хонорари за появата си в предавания-полуфабрикати? Нали покрай малкото качествените предавания трябва да се продават и боклуците! В телевизиите по света работят милиони, а около тях се хранят и фирми за дублаж, видеообработка, снимачни екипи. А и глобалните мастити корпорации няма да се откажат от това средство да зомбират масите с безумни реклами. И все пак, изумява ме как в България с тъпо упорство копираме предимно лошите страни на западната демокрация и почти нищо от добрите.

Случва се, ако сме самотни, стари, болни или трудно-подвижни, ако навън е студено или просто в момента няма как да си осигурим качествено занимание, да се изкушим да посегнем към дистанционното. Силно се надявам да размислим и да предпочетем някоя книга, ако здравето ни го позволява. Сто пъти по-добре да рисуваме, пишем, плетем, слушаме любима музика...сами си го изберете.
Иначе е ясно, че когато родителят е изморен или има работа, най-лесно е да сложи детето пред телевизора. Обаче, тук има два важни момента - на какво предаване ще попадне то и колко често ще получава внимание от телевизора вместо от близки хора. Да, родителите са изморени и заети, но все пак това дете е тяхно и усилието си струва. Аз самият сега съжлявам, че съм гледал толкова много телевизия в тийнейджърските години.
Вярно, има неща, които си струва да се гледат. Това са например много от предаванията по научно-популярните канали, концерти, редките стойностни филми, някои дискусии на интелектуалци, сериозни репортажи на важни социални теми, спортни предавания. Но аз силно препоръчвам на хора склонни към депресивни състояния да не гледат новините по българските телевизии.
Наскоро прекрати излъчването си Re:tv, която беше сочена от много ерудирани хора като единствената стойностна телевизия в България. Аз не съм я гледал и не мога да я преценя, но ако те се окажат прави - горко ни за пореден път. Не, че в другите телевизии няма идеи за качествени предавания, но просто повечето от тях биват убивани от безмилостната комерсиализация на малкия екран.
Дано се намерят повече с хора с воля да променят светът към по-добро. Защото иначе съвсем ще се отчаям, ще седна на дивана пред телевизора, ще го включа и ще се напия. И така всеки ден до края на телевизията.