Вторник
27.06.2017
21:12
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Култура и изкуство

В Париж откриват най-голямата изложба на картини на Клод Моне
Френската столица скоро ще бъде домакин на най-голямата изложба, правена някога на картини на Моне. В Париж подобно нещо не се е случвало от 1980 година насам. Експозицията озаглавена „Клод Моне” показва в ретроспектива кариерата на твореца, който прекарва във Франция близо 30 години от живота си преди да се превърне в един от най-известните импресионисти в света. В изложбата са включени почти 200 платна, представени от 75 музея и частни колекционери от 14 държави.

Импресионистите вземат името си от известната картина на Клод Моне „Импресия изгрев”. Те претворяват на платното цялостното впечатление за заобикалящия ги свят отколкото на детайла. Експозицията с картини на художника ще остане в Париж до 24 януари. Очакванията са тя да привлече над половин милион посетители. За да се посрещне големият интерес към прозиведенията на изкуството, изложбата ще бъде отворена всеки ден до 10 часа вечерта.

Клод Моне e роден на 14 ноември 1840 в Париж под името Оскар Клод Моне. Той е втория син на Клод Адолф Моне и Луис Юстен Обре Моне. Родителите му са второ поколение парижани, но през 1845 година се преселват в Льо Хавър в Нормандия. Кръщението му се извършва на 20 май в църквата „Нотър Дам дьо Лорет" и му е дадено името Оскар Клод, но приятелите му го наричат само Оскар. Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник.
Моне прекарва младостта си в Хавър, като на 1 април 1851 г. постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. Взима първите си уроци по рисуване при Жак-Франсоа Ошар, бивш ученик на Жак-Луи Давид. През 1856/57 година, по плажовете на Нормандия среща своя ментор Южен Буден. Именно Буден научава Моне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи.
На 28 януари 1857г. майката на Моне умира. На 16-годишна възраст, той напуска училище и отива да живее при своята овдовяла и бездетна леля Мари-Жан Лакадр.

Когато отива в Париж, за да посети Лувъра, Моне вижда как художниците копират старите майстори. За разлика от тях, той сяда до прозореца и рисува това, което вижда. В Париж Моне остава няколко години и се запознава с други млади художници, един от които е Едуар Мане.
През юни 1861г, Моне влиза в армията за 7-годишна служдав Алжир, но след две години се разболява от коремен тиф и леля му го измъква от армията, ако стига Моне да се съгласи да посещава уроци по художествено изкуство. Възможно е холандския художник Йохан Йонгкинд, който е познавал Моне да е подтикнал Мари-Жан към това. Разочарован от традиционното изкуство преподавано в художествените училища, през 1862г, Моне става ученик на Шарл Глейр в Париж, където се запознава с Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле. Те споделят нови подходи и виждания за изкуството, като изобразяват ефекта на светлината при рисуване пленер с разчупени цветове и бързи удари с четката, които ще станат основа на импресионизма.
Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината "Жени в градината" (1866-1867). Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. При едно свое посещение Гюстав Курбе наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.
През 1866г, Моне получава признание заради "Камил" известна още като "Жената със зелената рокля", на която изобразява бъдещата си жена Камил Донсьо; тя е моделът на фигурите в "Жени в градината" от следващата година, както и на "На брега на Сена" и "Bennecourt" (1868). Скоро след това Камил забременява и ражда първото им дете Жан.

След избухването на Френско-пруската война (19 юли 1870) Моне заминава за Англия през септември 1870, където изучава творбите на Джон Констабъл и на Джоузеф Търнър, като техните пейзажи вдъхновяват Моне за иновации при изучаването на цветовете. Рисува Темза и лондонските паркове и се запознава с търговецът на картини Пол Дюран-Рюел, който впоследствие ще се окаже един от основните почитатели (а и един от първите масови изкупвачи) на импресионизма. През пролетта на 1871г, творбите на Моне не са приети на изложбата на Кралската академия.
През май същата година напуска Лондон и заживява в Заандаам, Холандия, където рисува двадесет и пет картини (а полицията започва да го подозира в революционна дейност). Освен това посещава и за първи път Амстердам. През октомври или ноември 1871г се завръща във Франция, като от декември същата година до 1878г, живее в Аржантьой, малко селце на брега на Сена, близо до Париж, където рисува едни от най-добрите си творби. През 1874г, се завръща за кратко в Холандия.
 
През 1872г, рисува "Импресия: Изгряващо слънце", която изобразява пейзаж от Хавър. Тя е окачена в първата изложба на импресионистите през 1874г и в момента се съхранява в музея Мармотан Моне в Париж. От заглавието на картината критикът Луи Лерой отбелязва термина "Импресионизъм", с който иска да я омаловажи, но който импресионистите сметнали за подходящ за себе си. В изложбата влиза и картина със заглавието "Булеварда на Капуцините", на която Моне изобразява булеварда от апартамента на фотографа Надар. На практика обаче има две картини на Моне на булеварда като едната в момента е в музея Пушкин в Москва, а другата в музея Нелсън-Аткинс в Канзас. Не е ясно коя от двете е била на ключовата изложбда от 1874г, въпреки че последните проучвания сочат, че това е картината в Москва.
Моне и Камил се женят точно преди началото на войната (на 28 юни 1870) и след пътуването си до Лондон и Заандам се местят в Аржантьой през декември 1871г. В този период Моне прави много картини, на които изобразява различни изобретения на модерния свят. Камил се разболява през 1876г. На 17 март 1878г, им се ражда втория им син Мишел. Това раждане отслабва разклатеното здраве на Камил. Същата година тя се мести във Ветой, където умира на 5 септември 1878г, на 32-годишна възраст. Моне я рисува на смъртния ѝ одър.
След няколко тежки месеца последвали след смъртта на Камил опечаления Моне започва да рисува едни от най-добрите си картини от 19-ти век. В началото на 80-те Моне рисува няколко групи пейзажи, които смята, че документират френската провинция. Тези кампании прерастват в серии картини.
През 1878г, Моне се мести в къщата на Ернест Ошаде - богат собственик на магазини и патрон на изкуствата. Двете семейства живеят в една къща във Ветой през лятото. След банкрута на Ернест и заминаването му за Белгия и след смъртта на Камил, Алис Оашде (съпруга на Ернест) помага на Моне с отглеждането на момчетата, като ги завежда в Париж, където живеят със собствените ѝ шест деца. През пролетта на 1880г, Алис заедно с всичките деца заминават при Моне, който още живее във Ветой. През следващата година те се местят в Поаси, който Моне ненавиждал. През Април 1883г, докато гледал през прозореца на влака от Вернон до Гасни, Моне открива Живерни. Така всички се местят първо във Вернон, а след това в Живерни, в Северна Нормандия. Там Моне създава голяма градина и рисува през по-голямата част от остатъка от живота си. След смъртта на отчуждения си съпруг, Алис се омъжва за моне през 1892г.

В началото на май 1883г Моне и голямото му семейство наемат къща и два акра (8 100кв. м.) от местен земевладелец. Къщата се намирала близо до главния път между Вернон и Гасни. В имаота има хамбар, който изпълнява ролята на студио, малка градина и овощна градина. Къщата предлага на Моне ред подходящи мотиви за картините му. Семейството работи усилено и създава прекрасна градина около къщата, а късмета на Моне се обръща, когато неговия дилър Пол Дюран-Рюел увеличава продажбите на картините му. До ноември 1890, Моне е досатътчно богат, за да купи градините и къщата, в която жевеело семейството му. През 90-те Моне построява зимна градина и второ студио - просторна сграда, добре осветена с капандури. От 80-те до края на живота си през 1926г, Моне започва да рисува "серии" картини, в които предмета е изобразяван в различни цветова и климатични условия. Първата катава поредица картини е "Купи сено" (1890 – 1891), нарисувани от различни гледни точки и по различно време на деня. Петнайсе от тях са изложени в галерията Дюран-Рюел през 1891г. Моне създава и сериите "Катедралата в Руан" (1891 – 1895), "Тополи", "Парламента", "Утрини на Сена" и "Водни лилии" (нарисувани в градината му в Живерни).
Моне е любител на рисуването на контролираната природа - неговите градини в Живерни, с водните лилии, езерото и моста. Освен това рисува по поречието на Сена - "Разпадането на леда по Сена". Всеки ден пише инструкции за градинаря си, точни замисли и оформления за картините си, и фактури за растенията, които купувал и колекцията си от книги за ботаника. С нарастването на богатството на Моне се разраствала и градината му. Той остава нейн архитект дори след като наема седем градинари.
Между 1883 и 1908г Моне из средиземноморието и рисува забележителности, пейзажи и морски картини като например "Bordighera". В този период рисува сериите от Венеция и тези от Лондон - парламента и моста Чаринг Крос. Посещава също и Норвегия като гост на кралица Кристиана.
Втората жена на Моне Алис умира през 1911г, а големия му син Жан, който се е оженил за Бланш (една от дъщерите на Алис) умира през 1914г. След смъртта на Алис Бланш се грижи за Моне. По това време той започва да проявява първите симптоми на катаракта. Картините, които рисува в този период имат основно червеникав нюанс, който е характерен за зрението при болни от катаракта. През 1923г се подлага на две операции за отстраняване на катаракта. След тях прерисува някои от картините си с по-сини водни лилии от тези преди операцията.
По време на Първата Световна Война, в която участва малкия му син Мишел, Моне рисува серия плачещи върби в знак на уважение към загиналите френски войници. Последни години [редактиране]

През последните години от живота си Моне страда от отслабващо зрение, но продължава да рисува до смъртта си. Умира от рак на белите дробове на 5 декември 1926г. в Живерни на 86 години. Погребан е в гробището в Живерни, като самия той настоява церемонията да е скромна; заради това присъстват само около 50 души.
Домът, градините и езерото с водните лилии са завещани от сина му Мишел, единствения наследник, на Френаксата академия на изящните изкуства през 1966г. Чрез фондацията "Клод Моне", къщата е реставрирана и отворена за посещения през 1980г. Освен многото сувенири и други предмети на Моне, в къщата се намира и колекцията му от японски дървени гравюри (подобни на ксилографии).
 
 
Категория: Култура и изкуство | Добавил: jivi (19.09.2010)
Просмотров: 2244 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz