Възгласът "С вяра и любов пристъпете!" е заповед, а не пожелание - Християнство - Каталог статии - Личен сайт на Живка Петрова
 
Сряда
29.03.2017
15:14
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Християнство

Възгласът "С вяра и любов пристъпете!" е заповед, а не пожелание
Един приятел ми каза, че би било напълно немислимо да присъстваш на литургия в Сърбия и да не се причастиш с всички останали. Едва тогава започнах наистина да си давам сметка, че духовният живот не е индивидуално занимание и подобна постъпка би била демонстративно самоотлъчване от общността. Да не забравяме, че думата за причастие в своя изконен смисъл от гръцки означава общност.
Основният ни проблем е, че схващаме евхаристията като най-висша цел (тя наистина си е такава) на духовния път, която се постига с логичното изпълнение на определени условия като пост, изповед и т.н. Всъщност духовният подвиг, какъвто си е постът, не може да бъде никакво условие, защото каквото и да правим, то е нищо в сравнение с това, което получаваме по Божия милост. Следователно постът и изобщо делата ни в тази посока могат да бъдат само израз, свидетелство на нашата молитва и желание да получим Божията милост. Благодатта обаче е подарък, а подаръкът не се дава по заслуги. Иначе би бил просто заплата. Подаръкът се дава от любов, която е безкористна, а с подаръка върви и благодарността, благодарението (евхаристията). Заслужената заплата не изисква благодарност. Благодарност има там, където има специално лично отношение и където получаваме нещо, което не заслужаваме. Затова и вярата без дела е мъртва, защото делата свидетелстват за нашата вяра, но не са никакъв гарант за спасение.
Много по-страшно е да си мислиш, че си заслужил нещо вследствие на това, че си изпълнил определени условия, отколкото да се причастиш без пост и изповед и да знаеш, че си получил Божията милост напълно незаслужено. У нас, в България, е изместен центърът на духовността. Смятаме, че постът и изповедта са условия за евхаристията, а не обратното. Забравяме, че евхаристията е условие за всичко останало и то има смисъл единствено от и чрез нея. Защото евхаристията е Христос, а без Христос всичките ни усилия са напразни.

Възгласът "С вяра и любов пристъпете!" е заповед, а не пожелание.

Источник: http://logos-bg.net/control.php?&topgroupname=events&groupname=Welcome&subgroupname=&newsid=39&link=modules/news/shownew
Категория: Християнство | Добавил: jivi (16.07.2013) | Автор: Никола Антонов
Просмотров: 233 | Теги: благодарене, вяра, пост, благодат, причастие, евхаристия | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz