Имало едно време един дядо и една баба.
Те си имали кокошчица и то, не твърде слаба.
Снесла кокошчицата яйчице,
не обикновено бяло,
а позлатено цяло!
Дядото го бил, бил не го разбил.
Бабата го била, и тя не разбила.
Минала една мишка опашата
и бутнала кошницата със яйцата.
Паднало яйчицето златно
и се счупило. Колко неприятно!
Дядо плаче, баба плаче,
а кокошката куткудяче:
"Не плачи дядо, не плачи, бабо: ще ви снеса яйце не позлатено, а обикновено!"

 

 

 

превод на руска  народна песничка:

«Жили-были дед да баба. Была у них курочка ряба. Снесла курочка яичко, не простое - золотое. Дед бил, бил - не разбил. Баба била, била - не разбила. Мышка бежала, хвостиком задела, яичко упало и разбилось. Дед плачет, баба плачет, а курочка кудахчет: «Не плачь, дед, не плачь, баба: снесу вам яичко не золотое - простое!»