Главная » 2008 » Декември » 22 » 18% сиво
11:42
18% сиво
(посвещавам на Валя Ангелова)
От къде се появи това сивото в навечерието на Коледните празници? Обикновено този период на годината е период на равносметка, когато човек си прави заключението за изтеклата година, а понякога го връхлитат и спомени и равносметки за минали години, за предишни Коледи, особено за Коледите от детството. Ние не празнувахме Коледа, когато бяхме деца. Бабите ни споменаваха Бъдни вечер, но за нас това звучеше много архаично, бабешко и скучно. Не сме знаели за чудото на Рождеството, за песните на ангелите, за коледната магия. Дори не вярвахме в дядо Мраз, макар че него можеше да го срещнем на някое празненство в детска градина или училище. Снощи си припомних едни такива новогодишни тържества  в класната стая на СОУ "Св. Климент Охридски" в Аксаково (тогава разбира се това Св. не се пишеше отпед пред името на патрона) и съм била някъде около 12-13 годишна. Не си спомням тогава присъстваше ли дядо Мраз, но се сещам, че си разменяхме подаръци между съучениците. Теглехме листчета с имена, и на този, чието име ти се падне, трябваше да купиш някакъв подарък и да поставиш в чувала на дядо Мраз, а на празненството, съответно, си ги получавахме. С една дума, ние сами си играехме ролята на дядо мразовци. Не знам дали в точно това са били 18% процента сиво или 82% живот, които, са ни направили това, което сме - мен и моите съученици, но е факт, че романът "18% сиво" се коментира в пресата като "явлението на 2008 година" и аз не се и съмнявам, че колкото и да е розово детството, то също си има своите 18% сиво и авторът Захари Карабашлиев ги е усещал дори тогава, когато е стоял на чина зад мене (едва ли си го спомня ;)))  и когато си разменяхме онези прословути подаръци.
Разбира се, че днес повечето от публикациите ми в сайта ще са свързани с "Голямото четене", защото изненадата, която изскочи от там, беше наистина голяма. И е нещо като слънчево затъмнение, нещо, което не се случва всеки ден.
Изпитвам много странни чувства в момента - радост, че един достоен човек, който е участвал в скромните събития от детството ми (доста незабравими истории), е успял в голямата и чужда Америка
; гордост, че от Аксаково е излязло нещо хубаво, че от ЗНАМЕНИТИЯ VIIIв (който ни познава, знае защо) е излязло нещо ЗНАМЕНИТО и то е отвъд границите на нашия скромен квартал, на малкото училище, на нашия задружен клас, дори извън границите на Родината; изпитвам и носталгия, макар че за толкова години никога не успях да изляза от детството и де факто то - детството - никога не ми е липсвало! Не ми липсват и сега нито детството, нито приятелите, нито хубавите спомени! Но в ден като този си спомням, че съм пропускала често да отправя поздравленията си към старите приятели, като например Валя, Даниела, Захари и много други, които, в ония социалистически години без дядо Коледа, са изиграли огромна роля   в живота ми и са го напълнили с цвят! Благодаря, ти Зарко!

Просмотров: 697 | Добавил: jivi | Рейтинг: 5.0/7
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]