17:17 Аз се надявам |
Февруари и март се изниза толкова неусетно, че без малко да пропусна да забележа страницата от календара.
През януари писах, че ще прилагам и развивам в живота си девиза, който е написан на всяка от страниците. Това са девизите на зодиите, в които аз не вярвам, но самите идеи на девизите са полезна за всеки един човек и във всеки един момент. През февруари била зодията риби, а девизът е "Аз се надявам". Като чуя за надеждата пред очите ми винаги изниква картината как детето на съседите ми (и двамата безработни) в една зима рецитираше стихотворението Надежда на Джани Родари. И колко мило се усмихваше, с надежда: Всеки трябва надежда да има!... ... А на тоз, който няма пари и през прозореца само поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда! Колко актуално! Не ми се пишеше за тъжните неща, за вече десетките в страна самозапалвания, саморазстрели и ужасии, които хората извършват от отчаяние... Всеки трябва надежда да има! Хареса ми това, което каза вчера негово светейшество патриарх Неофит - църквата трябва да подготви хората за трудностите, за да не изпадат в отчаяние. Но не знам дали не е вече късно... "Междувременно поредния гражданин на Варна, паркира колата си на Аспарухов мост и полетя към безкрая и отвъд. Трябва да сме благодарни за това модерно съоръжение за цивилизовано самоубийство! Дано скоро някой еврофонд финансира будка за свещеник, който да дава последно причастие на грешниците..." - това прочетох преди 2 дни във FB-статуса на журналиста Борис Касиков и изтръпнах... А снощи плаках с глас като гледах новините за поредния самозапалил се човек в Раднево. Какво мога да направя като познавам още десетки хора в подобно материално състояние и повечето от тях не са си виновни за това както е общоприето да се мисли, че само мързеливите и некадърните остават без работа. Но Всеки трябва надежда да има! Ако имахме в себе си истинската надежда основана на това, че Господ Иисус Христос е упование наше(І Тим.1:1) и имахме пълна надежда за благодатта, която ще ни се даде, когато се яви Исус Христос.(І Петр.1:13) щяхме да знаем, че първо трябва да търсим Неговото царство и Неговата правда; и всичко това (какво ще ядем, какво ще облечем и т.н.) ще ни се прибави. (Мат. 6:33) Аз го вярвам това. Както и също, че "всичко съдейства за доброто на онези, които обичат Бог" (Римл.8:28). Но напоследък се хващам, че и аз изпадам в безпокойство. Безпокойството е заразно. Също както и положителното мислене. Затова нека се усмихнем, въпреки всичко.  Затова "не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса."(Фил.4:6-7)
|
|
|
| Всего комментариев: 0 | |