12:49 111 години от смъртта на Капитан Петко войвода | |
 На 7 февруари 1900 г. във Варна умира легендарния български войвода Капитан Петко /1844 – 1900/ - участник в националноосвободителното движение. Името на Капитан Петко е кръвно свързано с Родопите и Тракия, за чиято свобода той се бори непрестанно през целия си съзнателен живот. Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия, днешна Гърция. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо пред очите му и това кара шестнадесетгодишния Петко Киряков да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край. Това става през пролетта на 1861 година. Две години по-късно, през 1863, Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. Многобройните насилия и произволът на османските поробители бързо превърнали младия момък от личен отмъстител в защитник на правата на всички сиромаси – българи, гърци и турци. Скоро името на най- младия родопски войвода се понесло от уста на уста, а смелите и неочаквани набези на Петковата чета карали бейовете и пашите да треперят от ужас. Главата на безстрашния войвода била оценена на 10 хиляди гроша, но той оставал неуловим за потерите.
Славата на Петко Киряков се носела из цялото Беломорие и стигнала чак в Гърция. През есента на 1864 год. гръцкият комитет, който готвел въстание за освобождение на остров Крит, поканил легендарния войвода в Атина. Тук той прекарал зимата като слушател в местното военно училище, където изучавал военно дело. Твърдо решен да помогне на критските въстаници капитан Петко заминал за о. Капри, за да потърси съдействие от великия италиански патриот Джузепе Гарибалди. Начело на малка дружина гарибалдийци и българи-доброволци Петко войвода се бил за свободата на Крит. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва прозвището "Капитан".
След неуспеха на въстанието той се връща в Родопите и през 1873 год. създал първата българо – родопска дружина "Защита”, която имала свой демократичен устав и вътрешен правилник подобно на гръцките и гарибалдийските отряди. Като член 1 в устава било записано, че целта на организацията е "да се защитава морално българския народ, страдащ под турско иго, и да се помага всячески за развитието му – религиозно и политическо”. Голяма част от глобите, които войводата налагал на турските големци заради беззаконията им, били дарявани за черкви, училища и в помощ на сиромасите.
С тазе чета Капитан Петко се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878). За активното си участие в разгрома на Родопския метеж през 1878 г. Петко войвода е награден с руски орден.
Малко след Освобождението, през 1880 година, се установява във Варна. След обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. Петко войвода се включва в охраната на южната граница. През 1896 г. участва в създаването на дружество "Странджа" и става негов подпредседател. Заради русофилските му убеждения и противопоставянето на политиката на Фердинанд I и Стефан Стамболов Петко войвода многократно е арестуван и интерниран. Това влошава здравословното му състояние и ускорява смъртта му.
Легендарният борец за свобода починал на 7 февруари 1900 год. във Варна с разбито здраве, измъчен и преследван от стамболовистите и предателите на българските национални интереси, срещу които той се борил неуморно до края на живота си. В сърцето на народа обаче капитан Петко останал завинаги.
В негова чест има издигнати над 22 паметника в България - в Чепеларе, на Бунарджика в Пловдив и други. През 2004 г. в родното му село Доган Хисар в частен имот е открит негов паметник, издигнат от признателен грък. По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 г., на хълма Джаниколо в Рим бе открит друг негов паметник, редом с този на Джузепе Гарибалди.  паметник на Капитан Петко войвода в Гърция,
сн. Отечествен фронт
| |
|
| |
| Всего комментариев: 0 | |