12:57 74 години от рождението на Владимир Висоцки | |
 Творчеството на Владимир Висоцки не е подвластно на времето, и това потвърждава всеки негов рожден ден... Владимир Семьонович Висоцки е роден на 25 януари 1938 в Москва.
През 1955 постъпил в Московския инженерно-строителен институт, но малко след това напуснал и се записал в Театрална школа-студио МХАТ. През 1959 Высоцкий изиграл първата си епизодична роля във филма «Сверстницы». През същата година за първи път изпял свои песни на сцената на Студклубе МГУ. В последствие той изиграл над 30 роли в киното, много от които главни. Най-известни са филмите «Стряпуха», «Вертикаль», «Дон Жуан», «Интервенция», «Опасные гастроли», «Единственная», «Сказ про то, как царь Пётр арапа женил», и разбира се — знаменитата роля на Жеглов в сериала «Место встречи изменить нельзя» (бг. Мястото на срещата да не се променя). Но онова, което ще се свърза завинаги с Висоцки е театър Таганка. Именно тук той изиграл своите удивителни театрални роли - «Гамлет», «Пугачев», «Герой нашего времени», «Вишневый сад», «Преступление и наказание» и других. Не по-малко забележително било неговото песенно творчество. Высоцкий написал (текста и музиката) и изпълнил над 700 песен, които били толкова популярни, че в онези години заради тях много хора си купили грамфони. Концертите му събирали огромни тълпи хора. Невероятната му енергия, искреност, разнообразието на темите по които пишел не оставяли равнодушни никого. За свой представител го смятали съвсем различни групи хора, които са били лирически герои на неговите песни. Тематиката на песните била обширна и отразявала самия Живот: военни, битови, хумористични, приказни, философски... Много от песните му нарушавали цензурните забрани. Висоцки се е женил 3 пъти. Третата му жена Марина Влади е смятана за негова муза и най-голяма любов, която го е поддържала през последните 12 години от живота му. На неговия ярък талант му било тясно в застоялата социалистическа атмосфера. Висоцки не можел да се примири с действителността. Както повечето хора на изкуството изпадали в подобна ситуация, той намерил бягство в алкохола и наркотиците. Здравето му се влошило и на 25 юли 1980 сърцето му спряло завинаги. По същото време в Москва се провеждала Олимпиадата и за съкрушителния некролог нямало място сред спортните рекорди. За кончината на Висоцки се появило съвсем кратко съобщение във вестник "Вечерна Москва". Заради тези няколко реда редакторът по-късно бил уволнен, защото управляващите не искали нищо да засенчи международната им слава като организатори на Олимпиадата.
Но въпреки че почти нямало официална информация за неговата смърт, стотици хиляди души се събрали да изпратят Певеца на народа в последния му път. Имало хора дори по покривите на сградите наоколо, а от всички отворени прозорци се чували да звучат неговите песни. Без Висоцки театърът опустял. Но той останал с нас завинаги — в своите стихове, песни, филми. Неговите песни са безсмъртни, както и той самият. Режисьорът Станислав Говорухин казва, че днес, ако беше оцелял, Висоцки би заемал същото място, каквото имаше през 70-те години на миналия век. Също както тогава той би бил самотен и също както тогава - устремен към истината. "Днес тя може да е друга, не каквато е била преди 30-40 години, но си остава истина. Човек, който се стреми към истината, във всички времена се държи встрани от политическото русло", казва режисьорът на "Мястото на срещата да не се променя", сериал, в който Висоцки изпълни ролята на капитана от милицията Жеглов.
| |
|
| |
| Всего комментариев: 0 | |