На тази дата през 1201 г. цар Калоян освобождава Варна от византийците, а на следващата 1202 г. е признато правото му да владее земите северно от Стара планина.

Калоян започва военни действия срещу Византия, нахлувайки в Тракия. Бързо бива превзета силната тракийска крепост Констанция (Симеоновград). След това Калоян насочва армията си към Варна, последното владение на Византия северно от Стара планина. Тя се защитавала от голям гарнизон западни наемници. Българските войски обсаждат града и на третия ден (24 март 1201 г.) след щурм овладяват крепостните стени и нахлуват в града.

В края на 1201 г. започват преговори за мир и той бива подписан през 1202 година. По силата на този договор на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина, но Византия категорично отказва да му признае царската титла.

Това е знаменателна дата в историята на България, когато Калоян разширява границите й до днешните предели и създава условия за възхода на Иван Асен II, коментира за „ДНЕС+” бившият областен управител. Този ден заслужава да бъде отбелязван от гражданите на Варна, категоричен е адм. Контров, според когото днешните управници умишлено неглижират историческите факти.

Два основни мотива според адм. Христо Контров имат недолюбващите конния паметник и идеята датата 24 март да бъде чествана подобаващо. Първият е свързан с пленяването на рицаря Балдуин от Фландрия в началото на XIII век, което компрометирало България пред ЕС, а вторият – с групата местни интелектуалци, които бяха против поставянето на конния паметник пред съда, а преди това се обявиха против условията на конкурса.