На 4 април 1919 г. в Стара Загора е роден писателят Веселин Ханчев /1919-1966/. Той завършва право в Софийския университет през 1941 г. Още докато учи е литературен уредник във в. „Литературен глас“, а след това става началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София.
По- късно става драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Ханчев е съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964 г.) и Париж (1964–1966 г.). Писателят сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, а след 1944 г.— на всички периодични литературни издания.
Той е автор на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“ и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Веселин Ханчев превежда френски и руски поети. Същевременно и негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.
Веселин Ханчев умира на 4 ноември 1966 г. в София.

ПОСВЕЩЕНИЕ - Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.