17:38 Поклон пред патриарх Максим | |
 На Архангеловден България се покланя за последен път с духовния си водач - патриарх Максим. До последния си дъх патриарх Максим не отказа да служи на църквата. 41 години той ръководи цървата в противоречиви исторически времена и успя да запази единството и самоличността й. Имаше остра и будна мисъл. Смирение, завидна издръжливост и духовна сила - това са само част от качествата, с които ще го запомнят хората около него. Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак в семейството на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит. Умира на 6 ноември 2012 г. в София. Погребан е в църквата на Троянския манастир. | |
|
| |
| Всего комментариев: 0 | |