| Главная » Статьи » Общество, Политика |
Денят на благодарността в САЩ
Днес, 26 ноември, в САЩ чества Деня на благодарността. Това е един от
главните и най-популярни празници в страната, роден непосредствено на
територията на Съединените щати. Неговата история е смес от реалност и
легенди.
Официалната версия за историята на празника е следната. За пръв път Денят на благодарността бил отбелязан през 1621 г. от английски заселници, живели в Плимутската колония. Зимата била тежка, храната не достигала, а новата зима също не предвещавала нещо добро. Тогава губернаторът решил да повдигне духа на хората и организирал първия Ден на благодарността. Празникът бил отбелязан от британските заселници и техните съседи-индианци. Благодарение на тяхната помощ колонията оцеляла през първата гладна зима. Повечето заселници придали на празника дълбок религиозен смисъл - те видели в него начин да благодарят на Всевишния за милостта му и да отбележат края на прибирането на реколтата. През 1789 г. Джордж Вашингтон, първият президент на Америка,обявил 26 ноември за Ден на благодарността. В различните щати обаче продължили да го честват по различно време. През 1863 г. президентът Линкълн официално оповестил, че Денят на благодарността ще се празнува в последния четвъртък на ноември във всички щати и от всички вярващи. С Деня на благодарността са свързани редица традиции. Всички членове на семейството задължително отиват на църква, а след това се събират край празничната трапеза. На нея трябва да има печена пуйка, гарнирана със сос от боровинки. Към нея се поднася картофено пюре, а за десерт - пай с тиква. Според легендата, на първия празник през далечната 1621 година заселниците и индианците изпекли и изяли четири пуйки. Оттогава въпросното пернато и Денят на благодарността са се превърнали в синоними. По традиция на президента на САЩ на специална церемония се подаряват две великолепни пуйки, като едната украсява трапезата в Белия дом, а другата той помилва. Тя се изпраща във ферма, където я отглеждат до края на дните й. По данни на Министерството на земеделието на САЩ в Деня на благодарността американците изяждат по около 45 млн. от въпросния вид птици. Третата неотменна част на празника са парадите и шествията, най-вече костюмирани, веселието. С Деня на благодарността са свързани редица митове и легенди. Неотдавна например бе доказано, че празникът е с по-древна история, свързана с испаноезичните американци. През 1598 г., тоест 23 години преди каноническия празник, денят е бил отбелязан в Сан Елизарио - място, което се намира в съвременен Тексас. Инициатор бил някой си Хуан де Онате, който превел група преселници от територията на съвременно Мексико през пустинята. За да отбележат успешния край на 500-километровия труден преход, хората организирали Ден на благодарност към Всевишния. През 1963 г. официално бе признат и друг предшественик на Деня на благодарността. Две години преди празника в Плимутската колония, той бил честван от британски преселници, установили се във Вирджиния. С него те отбелязали благополучното преплаване на Атлантическия океан. При това във Вирджиния денят бил честван и десетилетия по-късно. Такова условие поставила английската компания, отправила ги към Новия свят. Впрочем, нито испанците, нито хората във Вирджиния са канили индианци на тържествата си. Традиционната пуйка също не е нещо повече от легенда. Това пише историкът Джеймс Макуилямс, автор на книгата "Революция в храненето". В документите на Плимутската колония (по-точно в дневниците на губернатора) се съдържат доста точни данни за храната на заселниците. Те са яли царевица, ябълки, круши, тиква, картофи, дори ягоди. Единственото месно блюдо на празника било еленското. За пуйки нищо не се споменава, а при археологическите разкопки също не са намерени кости от животното на мястото, където се предполага, че се е състояло тържеството.(Впрочем, празникът продължил 4 дни, а не един, както е сега.) Пилигримите не са имали вилици, те си хапвали, като използвали лъжици и ръцете си. Сегашната трапеза за Деня на благодарността обаче се украсява богато и много грижливо. Пуйката "се появила" едва през ХIХ век. Причината преди всичко била, че тогава в САЩ започнали да развъждат тези животни в големи количества. Пуешкото месо станало по-достъпно, включително и за бедните американци. На традиционните паради и театрални представления, които се организират в Деня на благодарността, актьорите, изобразяващи пуританите, носят черни шапки, ботуши и чорапи. Историкът Джеймс Бейкър, който в средата на 80-те години на миналия век публикува серия статии за облеклото на първите американски заселници, твърди, че те започнали да се обличат по този начин през ХIХ век. Пилигримите се носили простичко, всеки обличал каквото имал. Дрехите по онова време били доста скъпи и било изключено да се говори за нещо специално. Черно и тъмно се слагало само в неделя, когато били църковните служби. Участниците в първия Ден на благодарността често са наричани пилигрими и пуритани. Това обаче са две различни групи преселници. Пилигримите са легендарните първи британски заселници, пристигнали с кораба "Мейфлауър". Те се установили в района на Плимут. Пуританите пристигнали в Америка десетилетие по-късно и се заселили край Бостън. Пилигримите пристигали в Нова свят най-вече с цел да забогатеят, да си осигурят по-добър живот. Пуританите, които били преследвани в Англия, търсели тук религиозна свобода. Историкът Джереми Бангс отбелязва, че пилигримите, които първи отпразнували Деня на благодарността, не го кръстили по този начин. Името се появило по-късно, при това е трудно да се каже кога точно. По всяка вероятност го отбелязвали през септември или октомври, а не през последния четвъртък на ноември, когато вече е било студено и неприятно.  Источник: http://bgnewsroom.com/%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0% | |
| Просмотров: 1833 | |
| Всего комментариев: 0 | |