Благовременен е денят на празника и всеобщата радост, в която на мен ми дойде мисълта за служението на Гавриил и свещенството на Захария, и аз мисля за този, който е бил осъден на немота заради неверие. Вие сте слушали евангелиста Лука, каква полза ще има народът, ако аз имам син?  Отиди си ти, който ме плашиш. Който и да си ти отиди си от мен! Ние сме стари, минало ни е времето да зачеваме.

Така мислел Захария. Ангелът му говорел както ти сега чу: "не бой се, Захарие", не се смущавай от помисли. Аз съм ангел на светлината, а не на тъмнината. Аз съм Гавриил, един от началниците при небесния Цар. Изпълнявам повеление не по своя воля ти заповядвам. Аз съм изпратен да ти известя, а не да извършвам насилие над теб. Облечен съм във вид, който можеш да понесеш, и ти се явявам не в истинската си същност. Този, Който ме изпрати, щади живота ти, не се бой, аз съм изпратен да ти благовестя, а не да те изумявам. Ти ще надминеш старостта, посребрената бездетност и безплодната утроба. А и кой ражда по желание? Това е Божий дар, не човешко изобретение. Нима не си чувал думите на Господа: Аз съм творецът на човека, и Който... "образува духа на човека вътре в него". Не вярваш ли Захария? А как е бил създаден Адам, как Ева е била сътворена, как Исаак е бил роден? Авраам е изпълнил послушанието и не е сбъркал, а ти иерей не вярваш! Молиш за малко, а получаваш много. Ти се молиш само заиудейския народ, а аз ти благовествувам за този, който ще приготви всички народи за спасение.

Захария чул това и като отместил леко погледа, отвърнал на Ангела: какво говориш ти, Ангеле? Ще роди жена ми? Затова ли се молих, или извършвам каденето по време на моята смяна, за да покажа пред народа своята плодовитост? Аз се моля за прощаване на греховете и нима ще поискам още и развързване на неплодието? Желая облекчение за народа, нима пожелавам забременяване на Елисавета? И каква е ползата от това за тези, които се молят отвън? Няма ли да ме убият с камъни, ако чуят, че аз ставам главен свещеник не за тях и не за спасението на всички, но само за себе си, че съм приел не благословение, а син? Аз вече не мисля за раждане на деца иди си! Как ще ме убедиш в това, кажи ми, велики Гаврииле? Кажи ми с какво да се убедя в това? Ето всички мои членове се тресат, ето поради старостта ние и двамата гледаме към земята.  С какво ще ме убедиш в това? Аарон не би повярвал, ако не бе разцъфнал жезълът. Моисей не би бил уверен, ако ръката му не бе побеляла. Гедеон не би разбрал, ако нямаше роса на руното. Езекия не би признал, ако слънцето не бе се върнало назад. С какво ще се убедя в това? Ти ми дай знамение и аз ще бъда радостен като юноша. Дай ми знак, за да не се разсмее лекомислено Елисавета, както Сара. С какво да се убедя в това, вестителю Архангел? Откъде да бъдат очевидни думите ти към мен? Ако аз стана втори Авраам и ако за мен стане това, което се е случило на него влез в дома ми, и аз ще ти умия нозете, след пътешествието, което си извършил, и ще ти предложа трапеза, изпълнена с тайна. Елисавета ще замеси три сата брашно, предизобразявайки църквата; искай телец, за да те дарят със син. Кажи ми как да се убедя в това, ти, който ни носиш на земята прекрасно благовестие свише? Защо, Ангеле, предварително наричаш името на сина и изброяваш добродетелите на този, който още не съществува? Покажи ми това, което е над природата, за да повярвам на това, което е против природата.  "По какво ще узная това, аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст".

Тогава Ангелът казал на Захария: ти искаш доказателствоот Бога. Считаш помощта за по-силна от обещанието на Владиката? Не се ли боиш да разпитваш предварително този, който ти носи благовестие?  Ти изпитваш последователността в природата и не виждаш изумителното дело на Божеството. Кажи ми Захария, на какво стои земята? От какво се държи небесният свод? Къде се намира вместилището на облаците? Къде се образуват капките дъжд? Къде се създават кристалчетата на снега? Кой ръководи пътя на слънцето? Кой слага предел на намаляването на луната? Кой е изброил множеството звезди? Как по време на буря пясъкът удържа морето? Как се смесват топлите потоци? Как се създава мракът на мъглата? Как се образува човекът в утробата? И как женският пол се оказва по-слаб от мъжкия? Как да се убедя в това казваш, Захария. Ти търсиш последователността на природата там, където делото е Божие? Не вярваш, че може да роди безплодна? А какво ли ще стане, ако чуеш, че Дева ражда свръх очакванията? И може ли предишното неверие да стане вяра? И затова сега се наказва неверието пред вида на безплодието, за да не се усъмниш в чудото пред вида на Девата: "и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш".

О, човеколюбиво наказание, което довежда до бързо поправяне! Ангелът вразумява гласа, който се колебае, обуздава дръзкия език: "той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням". Добре е записано у Евангелиста и това оставаше; мълчанието очаква гласа на този, който се ражда, Захария очаква Иоан, старецът сина, иереят пророка. С това Ангелът казва: тъй като ти, като невярващ, искаш знамения от Бога, приеми вразумително знамение в собственото си тяло: "и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си." Виждаш ли, че без вяра нищо от това, което трябва да се случи, не става.

Щом чул тези думи Захария, веднага излязъл от храма безгласен награда за неверието. О, чудо! Той влязъл да освободи другите, а сам излязъл осъден. Носел богослужебно прикадяване, изнесъл знак на изгнание. Народът чакал да чуе нещо благо от него, а той се изразявал със знаци: "нека никой да не ме пита; аз се страхувам от негодуванието на Владиката." О, изумителни дела! Захария се обуздава, а Елисавета благоденства, езикът немее, а утробата забременява: Захария мълчи и Иоан играе.

Щом безплодната видяла Девата, утринната звезда забелязала слънцето и силно проиграл Иоан в майчината утроба, обвинявайки бавността на природата: аз, казва, съм проповедник на Владиката, и защо съм свързан с връзки, подобно на своите събратя? Ще изпреваря времето на раждането, няма да изчаквам да се родя, за да не забавя вървежа си, и Владиката да не изпревари заключения раб, а последователността на природата да не наруши порядъка; аз узнах за Присъстващия и не ще понеса мълчанието. Аз познах Изпратилия ме пред Своето лице, за да приготвя пътеките Му пред Него; аз ще разклатя природните закони, защото бързам да проповядвам. О, изумителни дела и чудеса! Това, за което не знаели ангелите на небесата, узнал Иоан в утробата и казал на майка си.  От Господствата Той скрил тайната на домостроителството, но я открил на този, който бил носен в утроба, и внушил напроигралия вътре младенец благовестието, с което Архангелът дошъл при Богородица. Дошлият Освободител на нашия род, бидейки в утроба, посетил своя приятел Иоан, и било явно, че Създателят приветства създанието, че владиката влиза в дома на раба.

"А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й... и се радваха с нея". Защото това било чудо, че в старост и със застаряла утроба Елисавета родила. Това зависело не само от бащата по плът, но и от Бога Слово. За това свидетелства сам Архангел Гавриил, който казал на Захария: "жена ти Елисавета ще ти роди син... и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия".

Не след раждането Иоан получил благодат, но от майчината утроба се облякъл с освещение, станал дивен предводител, както казал Ангелът: "...и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;... и ще върви пред Него (Господа) в духа и силата на Илия." Кой кого ще предшества? Иоан Владиката Христос. Затова той се нарича Предтеча, както може да се чуе от думите на самия Иоан за Спасителя: "след мене иде Мъж, Който... съществуваше по-напред от мене": след мене по време; по-напред от мене по престол.

Защо Гавриил е казал, че Иоан ще предшества Царя Христа в духа и силата на Илия Тесвитеца? Слушай внимателно! Илия означава Бог. Тъй като Иоан имал в самия себе си Бога, той се изпълнил със Светия Дух още от утробата на майка си, а Бог е Дух и затова за него е говорил Господ чрез пророка много по-рано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе", и мнозина ще обърне от заблудите към истината; заради това Иоан предшества Господа в духа и силата на Илия, тъй като у Иоан имало много сходства с Илия.

Разбира се, синът се ражда, и речта се възвръща у бащата. Когато питали Захария как би искал да нарече детето, той "поиска дъсчица и написа: Иоан му е името." Този, който не повярвал на думите на Ангела, сега е принуден да пише за явяването, да проповядва с писане. Тогава не приел със слуха си казаното, сега дава нареждания с ръка, пише за случилото се. И като му дал име, придобил способността да говори: затова "всички се почудиха. И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога".

Тук би трябвало да завършим словото, но Захария не позволява с възклицанието: "благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ". Изумителни дела! Какво говори Захария? След изцелението от немотата, Захария за първи път възкликнал: благословен Господ. Какво означава това? Захария бил мъртъв, и възкръснал. Той не бил мъртъв по природа, но понесъл подобие на смърт. Той бил удържан от мълчанието като от гроб, и като с пелени бил свързан езикът му. Той се върнал към живот, след като бил мъртъв за свещенството, и понесъл оплакването и скръбта на народа. Когато се изгубва свещеникът, скърбят всички, за които той е ходатайствал. След това изобразяване на възкресението Захария за първи път възкликнал благословен Господ Бог Израилев. О, Захария! Ако ти не бе видял духовния клас, не би познал духовния земеделец, не би получил дара, то не би благословил и Този, Който дава. Но Захария възхвалил Бога с пророческа песен, достойна за дара. Да възкликнем и ние: благословен е християнският Господ Бог, задето посети и извърши избавление на Своя народ. На Него слава и сила, сега и всякога, и во веки веков. Амин.