| Главная » Статьи » Личности |
Майка Тереза
 "Кръвта ми е албанска, гражданството ми - индийско, вярата ми - на католическа монахиня. От гледна точка на моето призвание аз принадлежа на света. А от тази на сърцето ми - аз принадлежа изцяло на сърцето на Исус" - казва Майка Тереза за себе си.Майка Тереза е родена на 27 август, 1910г. като Agnes Gonxha Bojaxhio в Скопие, тогава в Османската империя, днес - столица на Република Македония. Gonxha ("неразцъфнало цвете") израства в заможно албанско-католическо семейство. Тя е възпитавана много религиозно от родителите си. Когато става на десет години, изненадващо умира баща й; след това тя още повече се посвещава на своята вяра. Още на дванайсет годишна възраст тя решава да стане монахиня. Това желание е преследвано постоянно от нея и така на 18 години тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си. Този орден се ангажира заедно с членовете си особено много в преподавателското дело в Бенгалия/Индия. Тя не може веднага да започне с работата си в Индия, а заминава първо за централата на ордена в Ирландия. На 28 септември, 1928 тя заминава от Скопие за Ирландия. Само след два месеца тя може да изпълни желанието си и да се присъедини към ордена в Бенгалия. В Калкута през 1931 година полага първите си монашески обети, като приема името на Тереза от Лизийо. След това тя работи 17 години в St. Maryґs School в Калкута. Първо е учителка, по-късно е избрана за директорка. По време на едно от многобройните пътувания през милионния град Калкута тя усеща божието призвание, да помага на бедните. Едва две години по-късно тя получава разрешение, да напусне ордена, без да изгуби статуса си на монахиня. След това Тереза живее сред най-бедните сред бедните в предградията на Калкута. Станалият известен неин портрет в списание LIFE й носи името "Saint of the Gutters". През 1949 самата тя става индийка и основава през 1950 орденът "Мисионери на любовта към ближния". Членовете на този орден се задължават в безбрачие, бедност и подчинение. По-късно орденът е признат от папата и устоява на неговия контрол.Тереза се грижи заедно с ордена особено много за умиращи, сираци и болни. Нейният специален ангажимент се състои в грижата за болните от проказа. Днес към ордена принадлежат над 3000 сестри и над 500 братя в повече от сто страни по света. За нейното самоотвержено дело тя получава многобройни награди. Най-значимата е без съмнение Нобеловата награда за мир през 1979. За често недостатъчното медицинско образование на своите братя и сестри Майка Тереза обича да казва: "Важен е не успеха, а това, да си верен на вярата." Заедно със световното признание за нейната работа, тя е критикувана за нейния консервативен светоглед. Така тя вижда в политиката спрямо абортите в много страни "най-голямата заплаха за световния мир". Когато в Ирландия трябва да се гласува за това, дали решението да бъде легализирано, тя призовава ирландците, да гласуват с "Не”. Майка Тереза помага на най-бедните сред бедните. Такива е имало и има в Калкута достатъчно. Този същевременно впечатляващ и ужасяваш град образува фона, предпоставките за делото на Майка Тереза и нейната любов към ближния. Сред неговата бедност Майка Тереза открива своя орден на "Мисионерите на любовта към ближния". Монахинята дава на гладните топла храна, на умиращите - легло, и най-важното, тя им дава съчувствие и се превръща в част от тяхната съдба.Домът на ордена се намира в сива каменна постройка непосредствено до храма на Богинята Кали. Майка Тереза умира на 5 септември 1997, малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е в Калкута с държавни почести. Седемте тайни на Майка Тереза Всеки е достоен за любовта Тя умееше да приготви обяд за 7000 човека, да не спи денонощия, да се уморява безумно и винаги да се усмихва. Получаваше колосални дарения, но притежаваше само чадър и одеало. Тя беше Нобелов лауреат и почетен доктор на Оксфорд, но можеше да й позвъните по всяко време и да разговаряте с нея. Майка Тереза (Агнес Бояджиу) знаеше още от детството си, че смисълът на живота е единствено в любовта. Значението на тази вече изтъркана дума беше за нея по-различно, отколкото за повечето от нас. 1. „Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие”. Да бъде само монахиня в тих манастир беше нещо, което не привличаше Агнес. Родена в албанско семейство, тя пресече цивилизована Европа и стигна до Калкута на просяците с пет рупии в джоба. Половин век, докато не напусна този свят на 87 години, от сутрин до вечер миеше, хранеше, чистеше, лекуваше бедните. Основният от нея Орден на милосърдието приемаше бедни, болни от СПИН, рак, проказа. Орденът работи и днес с повече от 300 сътрудници в 563–те приюта в 126 страни на света. Работи отлично, защото „и най-малките неща трябва да се правят с голяма любов”. 2. „Ние мислим, че на сърцето не може да се заповяда, но можем да се научим да обичаме”. Бъдещите сестри в Ордена се обучават 9 години. Работата им е денонощна и неспирна: чистене, пране, обработка на рани, докосване без ръкавици до най-ужасни язви от проказа. понякога работят под куршумите, но вършат всичко с тиха и радостна усмивка. Ако в тях се появи раздразнение, могат да не отиват на работа, но се молят докато не намерят покой: „Господи, дай ми сили да утеша, а не да ме утешават, да разбирам, а не да бъда разбирана, да обичам, а не да бъда обичана. Защото, когато даваме, получаваме и прощавайки – сме опростени” – това е молитвата, дадена от Свети Франциск от Асизи. 3. „Ние мислим, че любовта трябва да се заслужи, но за нея е достоен всеки”. Веднъж майка Тереза видяла как донесли в клиниката проядена от проказа жена, чието тяло миришело ужасно. Не я приели при другите, но Тереза я измила и поговорила с жената преди тя да издъхне тихо. От този момент поела грижата за всички безнадеждно болни и бездомни, за да облекчи страданията им. Основан е първия дом за умиращи бедняци. Възможно ли е всеки да бъде обичан? Да целуваш прокажени, да се докосваш до гниещи приживе тела? Точно това правела майка Тереза със сътрудниците си ден след ден. „Виждам във всеки човек Иисус”. 4. „Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът”. Затова само любовта е лекарството срещу разяждащите ни тревоги. Тя не се страхува от нищо – помага на бедните в разгара на апартейда в Претория, в пика на СПИН истерията уговаря кмета на Ню Йорк да пусне от затвора трима болни, работи в Бейрут под бомбите. 5. „Ние възприемаме любовта като вид безумие, но в последна сметка тя е особена, интуитивна разумност”. Идеите на майка Тереза често са нестандартни. Тя искала да открие лепрозорий, но индусите се възпротивяват, защото възприемат проказата като наказание за греховете. Тогава вместо стационарни, създава мобилни лепроклиники. Доказва, че проказата се лекува и чак тогава основава селища, където болните се излекуват, работят и раждат здрави деца. 6. „Ние мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно”. Журналист от ВВС снимал филм в полутъмно помещение в Дома на умиращите без надежда, че ще постигне качество. След проявяването на лентата, екранът светел с меко, перлено сияние. Филмът Something Beautiful for God излиза през 1969 г. 7. „Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост”. Приютите на майка Тереза са много оживени. Понякога европейски лекари изоставят практиката си, за да създадат безплатни улични поликлиники. Те приемат дневно поне по 700 болни. Петя Димитрова в. "Свръхестественото" Источник: http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=176 | |
| Просмотров: 938 | |
| Всего комментариев: 0 | |