Това е японско понятие. Ние нямаме изградена в съзнанието такава категория за възприемане на действителността. Затова трябва да я описваме с много думи. Самите японци твърдят, че уаби-саби може само да се почувства. Уаби буквално означава пустош, естествена тишина. Това е самотата на житието в самата му природа и далеч от обществените декорации. Простота, свежест и освободеност са чертите на възприемането на природата, хората и предметите като уаби. Изящна непринуденост, това е уаби. В това чувство има още чудатост поради капризите на природата – аномалиите, съпътстващи понякога процеса на естествено развитие. Те обаче придават неповторимост и украсяват нашия свят.

Добрият човек вижда добри знаци. Детето е гост в дома ти – нахрани го, поучи го и го пусни. Всичко на земята има своя цел. Всяка болест има лек,
всеки човек – предназначение. Дори мъртвата риба може да плува по течението. Ако забележиш, че яздиш мъртъв кон – слез. За да чуеш себе си, е необходимо да мълчиш с дни.

Имало едно време две съседни кралства. Техните владетели никога не воювали по между си, но при всеки удобен случай и двамата се опитвали да доказват един на друг своята мъдрост и интелектуално превъзходство над другия. И всеки празник за тях бил поредният повод да демонстрират един на друг своето остроумие. Затова винаги си измисляли и пращали много странни на пръв поглед подаръци...
Един ден владетелят на едното кралство извикал при себе си най-добрия скулптор, който живеел в неговите владения и му възложил странна задача. Поискал от него да му извае от чисто злато три еднакви статуи на хора, всяка от тях висока около една педя. Една единствена разлика трябвало да има между фигурите, но това щели да знаят само те двамата със скулптора, и никoй друг...