Това е японско понятие. Ние нямаме изградена в съзнанието такава категория за възприемане на действителността. Затова трябва да я описваме с много думи. Самите японци твърдят, че уаби-саби може само да се почувства.

Уаби буквално означава пустош, естествена тишина. Това е самотата на житието в самата му природа и далеч от обществените декорации. Простота, свежест и освободеност са чертите на възприемането на природата, хората и предметите като уаби.

Изящна непринуденост, това е уаби.

В това чувство има още чудатост поради капризите на природата – аномалиите, съпътстващи понякога процеса на естествено развитие. Те обаче придават неповторимост и украсяват нашия свят.

Саби съдържа в себе си усещането за униние; свързва се със сух, увехнал, изсъхнал. Но в японското разбиране те имат позитивни конотации. Да, животът и неговата мимолетност са явни и отпечатани в патината на времето. Но ведрината, спокойствието, мирът и тишината, настъпващи с възрастта, лъхат от тази ясна печал. По същия начин звучи и японската дума за ръжда, което води до наслагване на смисли.

Японското възприятие за красота е свързано с промяната на нещата. Метаморфозите и отпечатъкът на времето върху предметите, хората и ситуациите са основна ценност. Обект на възхищение е не нещо, което изглежда добре, а приемането на несъвършенството като изходна точка за търсенето на друга хармония. Уаби-саби изисква своеобразна нагласа на съзнанието – да приеме изяществото на преходното, разбирано като простота и духовност.

Увяхналото цвете, напуканата глеч на керамичния чайник са прекрасни в измеренията на така промененото съзнание. Красотата е несъвършена, нетрайна и непълна. Но такова е естественото развитие на живота. И уаби-саби е химн на неговото приемане – такъв, какъвто е. Животът като низ от мигове, които трябва да ни развълнуват, да ни променят и да останат в нас като отпечатък на нещата и на нашия поглед към тях.

Завладян от уаби-саби можеш да извлечеш наслада от асиметричното, от суровото и грубото, оценявайки неговата простота, скромност, умереност, сдържаност и интимност. Това е усещане за тиха, спокойна, ведра меланхолия на духовен копнеж. Състояние, в което един обект или израз на чувства могат да се осъществят вътре в нас.
Уаби ни разкрива несъвършенството, дължащо се на неизбежните ограничения на сътворението или сътворяването. Тук присъства преклонение пред непредвидимите и променливи условия. Предвид това саби прераства в несъвършена благонадеждност, защото доказва какво функционира добре и е издържливо на превратностите на живота. Тленността на всеки обект е качество – ярко подчертано в образа на ръждата (патината на времето).

Корените на уаби-саби са в синкретичната природа на японската система от вярвания, основно Махаяна будизмът, както и Дзен. Наследството е стремежът към издигане над материалния свят и одухотворяване чрез един по-прост начин на живот. Трансцедентално е това, което никога не се променя, това което е вечно, всеобхващащо и безкрайно. И парадоксалното е, че именно апологията на изящната преходност, каквато е уаби-саби, е път към него.

Възприемането на живота чрез уаби-саби вдъхновява. То е повик всеки човек да проявява трансцеденталното чрез живота си и тогава ще може да го разпознае в заобикалящото го.

Естественият заник, постоянната промяна и неумолимите ограничения на битието, видени като позитивни и красиви. Това ни предлага уаби-саби. Триумф на оптимизма, който шепне, че е възможно да бъдем щастливи в отброените течащи мигове, от които е изтъкан живота, стига да открием красотата, която съдържат.

Истинското разбиране не може да бъде постигнато чрез думи, така че проникнете се от чувството уаби-саби: Да приемем с радост този преходен свят, защото във всеки момент той е по единствен начин различно прекрасен.