Франсис Бейкън (22.01.1561 - 09.04.1626) е английски философ, юрист, политик и писател.
Той започва професионалния си път в областта на правото и достига до поста лорд-канцлер, но е осъден за корупция, което слага край на съдебната му кариера. Въпреки това, той е по-известен като философ и защитник на научната революция. Голяма част от трудовете му са посветени на индуктивната логика – от частното към общото, като той се счита и за основоположник на емпиризма. Друга особеност при Бейкън е, че според него истинското знание е това, което е придобито чрез опит, или е приложено на практика.
Ето какво мисли за богатството този забележителен англичанин, роден 1561 г.:
-
Не онова, което печелим, а което спестяваме, ни прави богати; не онова, което четем, а онова, което запомняме, ни прави учени.
-
Не вярвай много на хората, които говорят с презрение за богатството, защото го презират онези, които са се отчаяли да го получат. Те няма да се почувстват зле, ако им се случи да забогатеят внезапно.
-
Който търси само сигурни печалби, едва ли ще стане богат, а който влага парите си само в рисковани предприятия, често се разорява и изпада в нищета. Затова рискът трябва да се съчетава с известно обезпечение в случай на загуба.
-
Който не иска да намали състоянието си, трябва да харчи не повече от половината от доходите си. А който иска да го умножи – не повече от една трета.
-
Парите са като тор – ако не ги разхвърляш, от тях има малка полза.
Источник: http://bogatstvo.net + Wikipedia |