Богатството не е синоним на успех или щастие, а бедността не е порок. Именно богатството обаче позволява на човека да се чувства свободен и значим, а бедността ограничава кръгозора му. Имадесет характерни навика, които пречат на човек да стане богат. Проверете дали нещо от този списък не пречи и на вашия успех.

1. Самосъжалявате се.
Хората с нагласата, че са бедни, се самосъжаляват и предполагат, че не им е писано от съдбата да бъдат богати. Някой се самосъжалява, заради това, че се е родил жена (понеже мъжете имат повече възможности), друг - заради пълната си фигура (защото стройните хора получават по-хубавите работни места), един оплаква ръста си, националността, цвета на кожата, религията на предците си, някои хора се самосъжаляват, че не са се оженили (омъжили), други плачат, че трябва да носят брачна халка или че са се развели, младите виждат източника на проблемите си в своята неопитност, възрастните - в своята възраст. Как мислите, ако човек се съжалява заради някакъв маловажен факт и по цели дни се фокусира върху него, как ще постъпят хората около него? Самосъжалението е камъкът, който ви дърпа към дъното, тормози по пътя на развитието и всъщност е най-добрият метод за търсене на нископлатена работа и като правило води до жалко съществуване.

2. Икономисвате от всичко.
Постоянното търсене на етикета с надпис "Намаление" и магазини с табела "Разпродажба", нежеланието да плащаш за добро образование на своите деца (защото нали и на вас никой не ви е помагал), стремежът да заставиш сътрудниците си в собствената си фирма да работят колкото може повече за колкото е възможно по-малко пари - ето точните признаци на това, че във вас вече живее вторият навик на бедните хора. Стремежът към тотална икономия не е признак на мъдрост, а индикатор на това, че при вас е налице дисбаланс на доходи и разходи, а вие подхождате към решението на този проблем неправилно. Програмираният за богатство човек е готов да плати реалната стойност на нещата и щедро възнаграждава труда на своите помощници - и очаква същото от другите.

3. Ненавиждате работата си.
Не е възможно да работиш с пълен капацитет работа, която презираш. А ако работите с половината от възможностите си, не получавате резултат, пари, удовлетворение от себе си. Кръгът се затваря, защото работа, която не ти носи пари, удовлетворение, може само да се ненавижда. Това е навик на бедния човек - насила да прави онова, което не харесва, а още по-зле, с всички сили да избягва да го прави. Ключът към спасението от третия навик на бедния човек е да прави не това, което е нужно, а онова, което му носи най-голямо удовлетворение. Само в тази област ще постигнете великолепни резултати!

4. Измервате успеха с пари.
Бедният човек е уверен, че само притежаването на известна сума пари е способно да му донесе радост. Само определена сума в банковата сметка може да му подари възможност да се почувства щастлив, да има скъп костюм, красива вила, пътешествия, независимост от съпруг или родители или като напусне службата си. Практиката обаче показва, че щастието така и не идва. Успешният човек измерва щастието в единици по-значими от долари, левове или евро. В какви точно - всеки решава сам за себе си.

5. Харчите повече, отколкото можете да си позволите.
Кредитните карти и усмихнатите банкови служители с радост ще ви помогнат да паднете в капана на дълговете. Понеже човек, който не желае да стане успешен, не иска да разбере разликата между полезен кредит, взет за развиване на собствения бизнес и събарящата лихва при покупката на разкошна нова кола или огромно жилище с кредит от банката.

6. Избирате моментната изгода.
Желанието да получи всичко максимално и то веднага е типичният подход на бедните хора. Те не са способни да разберат, че постъпвайки на длъжност със средна заплата в солидна фирма, след няколко години могат да имат много повече, отколкото ако обръщат внимание само на това колко ще получат след месец. Готовите за неудачи студенти казват, че институтът само им губи времето, което биха могли да употребят за някоя супер далавера.

7. Хленчите и мрънкате.
Животът е тежък? Просто е ужасен. Навсякъде дискриминация, корупция, простотия, криминални истории - за вас, нормалния човек, няма път към успеха? С всичко това ще се съгласи всеки потенциален неудачник. Ваксината срещу този навик е креативност. Намирате уникални възможности да се борите с пороците на външната среда - така излизате победител от ситуация, принципно неизгодна за вас.

8. Сравнявате себе си с другите.
Павел си мисли, че е по-добър от своите съученици, защото той единствен е завършил осми клас с пълно шест. Васил е сигурен, че е по-зле от приятелите си, защото само той единствен не работи през лятната ваканция. Коста презира брат си, защото още няма бе-ем-ве, а от вчера Росен вече има. Елена е готова да удуши приятелката си, защото тя има повече ухажори. Всички тези хора вече имат прекрасно развития навик на неудачника - стремежът да сравняват себе си с другите. Това, че ти единствен от своя випуск си завършил университета с отлична диплома, не значи, че си най-умният студент в света. Това, че караш "мерцедес", още не е повод да презираш всички, които карат старичките си коли втора употреба. Винаги ще се намери някой, който ще е по-добър от вас. Навикът да се сравняваш с другите е в основата си неудачен - това е навикът на неудачника. Помислете дали ви трябва този навик или ще бъде по-добре да се заемете със себе си и да не допускате външният свят да завземе контрола над вътрешния?

9. Измервате богатството с пари.
Истински богатите хора не само са разкъсали връзката между щастието и паричните знаци (освобождавайки се от четвъртия навик на бедняците), но и са зачеркнали знака на равенство между размера на банковата сметка и понятието богатство. Истинското богатство е умението да привличаш парите, да ги създаваш на празно място, да организираш нови видове бизнес - и тогава няма защо да се боите от данъчни и прокурори, нито от кражби или отмъкнати номера на кредтните карти. Истински успелият човек не зависи от обема на собствения си чувал със злато.

10. Изолирате се от собственото си семейство.
Великолепни неудачници се получават от онези, които се откъсват от собственото си семейство, обяснявайки това с нежеланието на неговите членове да го подкрепят в трудна минута, да му услужат с пари, да го разберат, да споделят убежденията му и т.н. Те не разбират, че семейството - това е прекрасен източник на вътрешна подкрепа, към която можеш да се обърнеш, когато във всички останали сфери на живота нищо повече не ти е останало. Само любовта на близките може да ни помогне да се изправим, когато не остава никаква надежда.