 Любимят ми град е Трявна.
Плени ме преди няколко години с живописната природа (разположен е в
северните склонове на Централна Стара планина, в долината на
Тревненската река), с възрожденските си красиви къщи, дюкяни и
калдаръмени улички, с духовността на хората в този край и най-вече с
двете незалязващите слънца върху таваните на Даскаловата къща.
Тези две слънца са се врязали дълбоко в паметта ми заедно с
романтичната история на създаването си, история, която по-късно
вдъхновила драматурга Рачо Стоянов да напише пиесата "Майстори"."Помниш ли? Стадата се
връщаха от паша... Небето беше като златно, вечерта беше тиха като
молитва насаме... благоуханието на цветята в градината беше като нежно
песнопение... Помниш ли? Целият свят се беше притаил като при някакво
тайнство и тайнството се извърши тогава, когато нашите погледи се
срещнаха... Помниш ли? Времето се събра в тая минута, цялото време
стана една-едничка минута... Помниш ли? Не се ли спря слънцето над
планината, за да чуе нашите думи? Не трепна ли първата звезда, когато
ни видя един до друг? Не се ли притаи полибникът над главите ни, в
листата на липата, за да послуша думите, що ти и аз казвахме? Помниш
ли?..." - из "Майстори" - Рачо Стоянов
 |