| Главная » Статьи » Растения и животни |
Червената панда (Ailurus fulgens), известна още като малка панда, е предимно растителнояден Хищник, единствен съвременен представител на семейство Червени панди (Ailuridae), отделено след скорошни генетични изследвания от семейство Мечки. История
Хардуик обаче така и не успява да обере лаврите с това свое откритие, тъй като завръщането му от Индия с необходимите като доказателствен материал екземпляри се забавя и той е изпреварен от френския натуралист Фредерик Кювие. Опитния Кювие дава и официалното латинско наименование на животното: Ailurus fulgens, „огнена котка“ и заменя Хардуиковото „уа“ с популярното име „ярка панда“, описвайки я като „прекрасен вид, едно от най-красивите познати четириноги“. Тази ситуация създава известно напрежение между английските и френските натуралисти по онова време, като Кювие е обвинен, че пречи на Англия да открива животински видове дори в собствените си владения. За почти половин век червената панда остава единствената позната Панда, до 1869 г., когато френския мисионер Арман Давид открива в Китай черно-бяло животно с подобни хранителни навици и физиология. Това животно е наречено Гигантска панда и вече познатата панда съответно започва да се нарича Малка панда. РазпространениеЧервените панди се срещат във високопланинските (между 2 и 5 хил. м. надм. вис.) гори на Хималаите, Южен Тибет, планинските райони на Мианмар и Югоизточен Китай. Обитават широколистни и смесени гори, обрасли с рододендрони и естествено бамбук
- основната им храна. Характерна за тези гори е високата влажност и
сравнително малки годишни колебания в температурите (10-25 °C). Физическа характеристикаЧервената панда е малко по-голяма от домашна котка
с дължина на тялото от 80 до 120 см. от които почти половината се падат
на дългата и пухкава опашка. Тежи от 3 до 6 кг. Води изключително
дървесен начин на живот и тялото и е издължено и набито, с къси, силни
крайници снабдени с яки, извити, остри, наполовина-прибиращи се нокти.
Като Голямата панда, която също се храни с бамбук, има допълнителен палец,
който всъщност представлява костен израстък на китката, осигуряващ
по-добър захват. Отдолу лапите и са покрити с гъста козина, предпазваща
стъпалата от студ и лед, а между пръстите си има жлези с чиито миризлив
секрет маркира територията си. Червената панда има дълга, гъста и мека
козина с характерна окраска: червено-кафява отгоре, отдолу и по краката
черна, а лицето и е светло с характерната за енотите тъмна ивица през
очите и около бялата и къса муцунка. Дългата и пухкава опашка има шест
жълтеникави пръстена и освен за баланс при движение по клоните, служи
за завивка осигуряваща не само топлина, но и камуфлаж. Хранене Червената панда се препитава изключително с бамбук, но също като голямата панда не е устроена така, че да усвоява целулозата.
Затова пандите пробират само най-крехките листа и филизи на бамбука, от
които поглъщат големи количества предъвквайки ги максимално дълго.
Вследствие на тази ниско калорична диета червените панди на практика
прекарват живота си в хранене и сън. Бамбукът все пак съставлява 2/3 от
храната им; ядат също плодове, корени, треви, лишеи и гъби, но разнообразяват диетата си и с птичи яйца и малки пиленца, гризачи, риба и насекоми. В плен ядат с удоволствие месо.
Бедната на калории бамбукова диета е причина през зимата, когато няма
достатъчно количество от допълнителната им храна, червените панди да
губят до 15% от теглото си.
Начин на живот Нискокалоричната диета е основен фактор, определящ поведението на
червените панди. На практика те прекарват цялото си време в хранене и
сън, като търсенето на храна може да им отнеме до 13 часа в денонощие.
Отлични катерачи са и водят изключително дървесен начин на живот, като
денем и нощем спят, а се хранят по зори и здрач. Когато спят се завиват
с опашката си, а ако температурите са твърде високи (трудно понасят
температури над 25 °C) се излягат по цялата си дължина върху някой клон
и оставят лапите и опашката да висят надолу. Поради своята
избирателност по отношение на храната червените панди имат много големи
лични територии, около 5 квадратни километра за мъжките и наполовина за
женските. Териториите на мъжките и женските често се припокриват,
понякога дори и с тези на представители на същия пол. Установено е, че
средно за един месец обхождат едва 25% от територията си. Рядко общуват
помежду си, освен по време на размножителния период и при отглеждането
на малките, за които се грижи само майката. Основните им методи на
комуникация са с обонятелни маркери (имат специални жлези в лапите),
общи отходни места (разпознават по миризмата пол, възраст,
размножителна готовност и други), а при среща общуват с жестове
(клатене на глава, махане с опашка) и звуци (типичният им вик,
съскане). В периоди с недостиг на храна забавят метаболизма си допълнително, и съответно прекарват повече време в търсене на храна.Освен хората, естествени врагове на червената панда са снежният леопард и едрите местни представители на сем. Порови. РазмножаванеЖивеейки сами, червените панди търсят партньор през размножителния
период от края на декември до средата на февруари. След около
135-дневна бременност (твърде дълга за размера на животното) женските
раждат през май-юли в предварително направено от тях гнездо от 1 до 4
малки. Малките се раждат слепи, с тегло около 100-130 грама, но напълно
покрити с жълтеникава козина. Проглеждат след около 3 седмици, а
огнената си окраска добиват след около 70 дни. На 12-седмична възраст
новото поколение напуска гнездото, а се отбива на 6-8 месечна възраст.
Малките остават заедно с майката до времето за следващото раждане или
до навършването на година. Мъжките много рядко вземат участие в
отглеждането на малките. Полова зрялост достигат на 18 месеца, но
полово активни стават на 2-3 годишна възраст. Бавното и дълго размножаване на червените панди (женските се разгонват само веднъж годишно само за 18 до 24 часа), както и високата смъртност при малките, е причина популацията им да се възстановява изключително трудно. Средната продължителност на живота им е 8 до 10 години, но в плен доживяват и до 15. Червената панда е уязвим вид, вписан в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN.
Источник: http://wikipedia.org | |
| Просмотров: 2573 | |
В Европа за съществуването на червената панда научават през 1821 г., когато генерал-майор Томас Хардуик представя пред Линеевото дружество в Лондоп 
| Всего комментариев: 0 | |