| Главная » Статьи » Семейство и дом |
Оградата
Границите на дворното ни
пространство по традиция маркираме с ограда. Можем да опънем телена
мрежа или да засадим жив плет, да иззидаме дебела плътна стена или да
оставим ниска дъсчена оградка, да забием нарядко дървени греди, между
които да засадим рози или да подредим няколко обли камъка. Каквото и
решение да вземем за дизайна на оградната линия, важно е тя да се явява
естествено продължение на дворната архитектура, да засилва декоративния
ефект на градинската мебел и да създава уют. Оградата е изживяла своето време като предпазна мярка в световен мащаб - рядко ще видите ограда в европейки или американски двор. За жалост, в България тази отживелица все още е в разцвет, като неумели майстори градят и зидат високи дебели стени, през които и танк не би могъл да премине. Идеята на оградата е била да пази двора от неканени гости, но в днешното модерно време неканените гости могат да преминат през всякакви заграждения и подсигуровки. Ето защо не бива да бъдем консервативни и оградата трябва да се подчини предимно на естетическите ни нужди, като облагородява и насища двора с присъствие. Визуално всяка плътна ограда смалява двора. Българските дворове и без това не са големи - рядко се среща двор над 1000 м2, а като ги заградим с непроницаема стена, се превръщат в затворени кутийки.  Правило 1: Оградата трябва да е красива!Красивата ограда трудно се изработва без предварителен проект. С какъвто и материал да се работи, трябва да се пипа умело, умерено и стилно. Всеки материал има своя специфика и ако не я познаваме, ще употребим материала неуместно. Гола бетонна ограда стои еднакво грозно с натруфената с декоративни орнаменти и украса ограда от ковано желязо. За да не изпадате в неловки ситуации, консултирайте се с ландшафтен архитект или дизайнер, който най-добре може да съчетае характера на зеленината, мащаба на двора и стила на архитектурата с дворната ограда. Скъпата ограда не гарантира красота. Използвайте по-обикновени материали, съчетани по оригинален начин. Предпочитаните огради за красив двор се изработват от ковано желязо, дърво и камък. Бетон може да се използва само за фундаментите и цокъла, но трябва да го "облечете" с естествен камък или дърво. Ламарината, пластмасата и всички изкуствени "модерни" материали са забранени! Правило 2: Оградата трябва да е семпла и изискана!  Добре
е оградата да е лека и ажурна, за да позволява растителността в двора
ви да се свързва по естествен начин с околната природа. Оградата не
бива да доминира над къщната архитектура, нито над градинската мебел.
Когато погледнете двора си, оградата не бива да се набива на очи;
напротив на фона щ трябва по-елегантно да изпъкват детайлите на
градината - пейки, фонтани, цъфтящи храсти. Художествено казано,
оградата трябва да се явява един изискан гердан около двора, а не груб
вълнен шал, в който пространството и всичко в него може да се задуши.
Ако използвате дърво, вземете тънки дъски и летви, които ще лакирате и
ще оставите в натурален цвят. Кованото желязо трябва да е с минимум
орнаменти - оставете дантелите и финтифлюшките за разхитителните
европейци. Ако ви трябва камък, използвайте най-семплите скални породи,
без полирани, скъпи и вносни облицовки. Правило 3: Оградата трябва да е в стила на двора! Би трябвало да знаете какво ще има в двора ви - обикновено оградата е последна грижа, едва когато проектите за настилки, озеленяване, дворна мебел и украса са уточнени. При изготвяне на проекта за оградата трябва с помощта щ да продължите идеята за цялостното оформяне на двора. Ако имате настилки от камък и пейки от дърво, заложете тези материали и в оградата - иззидайте нисък каменен цокъл, а върху него монтирайте рехава ограда от дъски. Ако в градинската мебел имате орнаменти от ковано желязо, употребете изяществото му в металната решетка на дворната ограда.  Камъкът
е най-примитивният строителен материал. Присъствието му в двора под
формата на натурални, естествени и грубо обработени блокове или плочи,
прави градината природосъобразна, по-дива и някак по-спокойна. Дървото
е следващата стъпка в еволюцията на строителните материали - колкото
повече е естественото дърво в двора, толкова по-близо до съвремието се
приближава и градината. Наситеният с дървено присъствие двор говори за
умерена свобода. Кованото желязо навява алюзии с рицарските времена и
стои по-строго и ограничаващо. Колкото и да е нежно и изящно, металният
му характер спира погледа и подсъзнателно ни държи в напрежение.
Пластмасата и цветните метали ни прехвърлят в близкото минало, заедно с
неговите негативи - синтетика, полуфабрикати, конфекция, изкуствени
торове... да не говорим за модерните изкуствени материи, сякаш дошли от
бъдещето - те внасят безпокойство и дискомфорт в двора, в който все пак
искаме да почиваме и да прекарваме спокойни мигове на съзерцание сред
красивите цветя. Вечнозелените растения винаги изглеждат по-студени и безлични, дори цъфтящите рододендрони са някак високомерни и неконтактни. Цъфтящите храсти имат по-обикновен, "народен" облик, с постоянните промени във външния си вид изглеждат много по-живи и близки до човешката природа. Цветята, особено сезонните, с пъстрите си букети от цветове създават жизненост, радостно настроение и желание за непосредствен контакт. В такава светлина материалите, от които ще направим оградата, трябва да са в унисон с двора - сходни материали, сходни багри, човешки мащаб. Правило 4: Оградата се прави по предварителен проект!  Оградата
не бива да е по-дебела от 40 см. Фундаментът или цокълът, върху които
ще поставим дъсчени пана или пана от ковано желязо, трябва да са не
по-високи от 30-50 см. Общата височина на оградата не бива да надхвърля
човешки ръст - колкото по-ниска е, толкова по-кокетна ще изглежда. С
намаляване на височината трябва да се намалява и дебелината както на
цялата ограда, така и на отделните щ елементи. Използвайте само два основни материала - камък и дърво, камък и желязо или желязо и дърво. Не боядисвайте дървото и желязото - само ги лакирайте и ги оставете да греят с натуралните си багри. Избягвайте както едрите, груби детайли, така и съвсем фините, издребнени до отчаяние орнаменти. Ако все пак сте решили да зидате дувар, оставете "прозорци" в него - нека градината диша спокойно. Лицевата ограда (откъм улицата) се прави по-изискана, но оградата със съседите може да е съвсем лека и непретенциозна. Не се притеснявайте, че съседите могат да ви видят - дворът е вашата гордост и няма какво да криете. Правило 5: Ограда може и да няма! Ако имате модерно мислене (и нищо ценно вкъщи), не правете ограда. Дайте личен пример на целия град - засадете скромен жив плет, пред него направете цветна леха от пъстри цветя и освободете двора от ограждения. Излиза много по-евтино, въздейства силно и е много по-красиво (и живо) и от най-хубавата ограда.  Источник: http://www.dvoribalkon.eu/articles/fence.htm | |
| Просмотров: 11605 | |
| Всего комментариев: 0 | |