| Главная » Статьи » Философия |
Рай и Ад
| По един дълъг, безлюден и прашен път вървял някакъв пътник със своето куче. Вървял що вървял, изморил се. Гледа пред себе си оазис! Прекрасна врата, зад оградата - музика цветя, шуртене на ручейчета, с една дума, идеално място за почивка. - Какво е това? - попитал пътешественикът вратаря на входа. - Това е раят. Ти вече умря и сега можеш да влезеш и да си починеш истински. - А там има ли вода? - Колкото искаш: чисти фонтани, прохладни басейни, чешми. - А дали ще ме нахранят? - Тук има всичко, каквото си поискаш! - Но с мен е кучето ми. - Съжалявам, господине, но кучето не може да влезе. Налага се да го оставите тук. Като чул това пътешественикът се отказал да мине през чудноватата врата и продължил по пътя си. След известно време пътеката го отвела до едно селце и той спрял до първото дворче и помолил: - Жаден съм, искам да пия вода. - Влез, в двора има кладенец. - А моето куче? - До кладенеца ще видиш поилка и за него. - А храна? - Мога да ти направя вечеря. - А за кучето? - Ще се намерят кокалчета. - А що за място е това? - Това е раят. - Как така?! Вратарят пред двореца ми каза, че там е раят. - Лъже той. Там е адът. - Но защо в рая търпите това? - възмутил се пътника. - Това е полезно. До рая стигат само онези, които не изоставят приятелите си. | |
| Просмотров: 702 | |
| Всего комментариев: 0 | |