Помощник, Покровител мой биде ми за спасение:
Той моят Бог е - и ще Го прославя с песнопение.
И на отците ми е Бог - ще го превъзнеса,
защото се прослави със несметни чудеса.
Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Отде да започна да плача над своя живот окаянен,
над своите греховни дела, о пресладки Иисусе Христе?
Какво ли начало да сложа на моето скръбно ридание? -
0, Премилосърдни, прости ми Ти моите безброй грехове.

Ела, пренещастна ти, душо, с плътта си от грях овладяна -
и в изповед чиста, сърдечна до Бога се ти възвиси.
От грешен живот откажи се - и цялата в сълзи обляна,
пречиста, покаяна жертва на Господа ти принеси.

По първия грях на Адама увлечен във тъмна съблазън,
видях се разголен пред Бога - и чужд за блажения рай.
В престъпност се виждам затънал - и тръпна и чезна в боязън.
Далеч съм от вечното царство - грехът ме измъчва безкрай.

Горко ми, о душо! Последва на Ева ти примира дързък:
в съблазън си вдаде очите - и зле се от туй нарани.
Плода забранен ти откъсна - да вкусиш от него побърза,
и тъй, както Ева, пред Бога в греха й се ти провини.

Като съблазнената Ева и аз с мисълтта си порочна
станах като Ева - повикан от дръзкия глас на плътта.
Горчивата ябълка вкусих - наглед така сладка и сочна.
И тъй се предадох всецяло - безпомощен роб на страстта.

Заслужено беше изгонен прадедът Адам от Едема,
пред Твойта едничка повеля не свел благосклонно глава.
А аз пък пострадах, защото в своята гордост голяма
отхвърлям със дързост безспир животворните Твои слова.

Надминах убиеца Каин - и сам аз станах доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах - аз, Твоят син най-недостоен -
Война срещу своята съвест с лукавите мои дела.

На чистата правда на Авел аз чужд се показах, Иисусе.
И нивга на Теб не принесох приятен, безкористен дар.
Доволство от свят дълг изпълнен в живота си нивга не вкусих,
живот непорочен не дадох пред Твоя божествен олтар.

И ние на своя създател принесохме, душо, със тебе
нечистата жертва на Каин: позорни и черни дела.
Порочна е нашата жертва: животът ни тлей непотребен,
затуй и присъдата тежка надвисна над нашта глава.

На този свят Ти ме извика - от кал ми създаде телото,
вложи плът и кости в мене, вдъхна ми дихание Ти.
О, Творче, към тебе прибягвам - Ти, Съдниче мой в живота,
Избавител мой, приеми ме разкаян пред Твоите врати!

Спасителю, аз изповядвам безбройните свои падения.
И раните, ето, разкривам на мойта душа и тело.
Тез рани се мен причиниха след страшни, жестоки мъчения,
от помисли зли, породени от връзка с всемирното зло.

Безброй грехове са ми бреме - но знам Твойта милост безбрежна:
Спасителю, с обич и милост Ти само наказваш Един!
За тоз, който плаче разкаян, разкрил си прегръдката нежна
И с бащина прошка приемаш любимия, блудния син.

Лежа аз пред твоите двери - с молитва гореща, сърдечна:
- Спасителю, Ти не отблъсквай раба си поне в старини.
Не ме запокитвай във ада, и Своята милост всевечна
върху греховете излей ми - във края на моите дни.

В ръцете на разбойници паднах, със своите помисли грешни.
И те най-жестоко покриха телото ми с рани безчет.
Но ето ме, свлечен, Иисусе, във Твоите нозе безутешен:
- Христе, изцери с милостта Си сина Свой разблуден и клет.

Свещеникът мина край мене, погледна ме с взор безучастен,
мина и левитът - и в него не трепна сърцето от жал.
Единствен, Иисусе, Ти, Който чрез Майката Дева проблясна,
склони се над мен, изцери ме и щедро с любов ме обля.

Ти, Който върху Си поемаш на целия свят греховете,
Ти, Агьнче Божи, снеми и греховното бреме от мен!
Облей ме със милост - и нека тя в мойто сърце да просветне.
О, дай ми способност да мога да роня сълзи умилен.

Към Тебе пристъпям в тревога, във времето за покаяние,
и пак Те, Създателю, моля: - от моите слаби плещи
снеми ми греховното бреме - и дай ми едно въздаяние, -
по Твоята милост безкрайна - поройни, умилни сълзи.

От грях изнемогвам, но моля - не ме отминавай с погнуса,
и Свойто лице не отвръщай от моя греховен товар.
Безкрайна е Твоята милост - през сълзи Те моля, Иисусе:
за моите грехопадения прати ми Ти прошка във дар.

Спасителю, неизброими са моите тук прегрешения -
съзнателни или неволни - и явни, и скрити са те,
и знайни, и не... О, прати ми, Ти, Боже всеблаг, утешение,
и нов човек Ти сътвори ме - очистен, спасен, опростен.

От млади години неспирно пристъпвам аз и пренебрегвам
свещените Твои завети, Христе. И преминах така
живота си тук в униние. Но днес със молба аз Те следвам:
- Простри, в старостта ми, Ти Свойта спасителна крепка ръка.

Спасителю, Свойто богатство в безпътен живот аз разсипах.
От подвизи благочестиви изпразнен е моят съсъд.
Със гладна душа съм и жадно към Теб не преставам да викам:
- Побързай, помилвай сина Си преди да премина отвъд.

Пред Теб коленича, Иисусе, в грях паднах, но Ти очисти ме.
Снеми, Милостиви, от мене тоз тежък товар-грехове.
Облей ми сърцето със обич - умилни сълзи изпрати ми!
Не ще ми душата престане към Тебе все тъй да зове.

Не влизай във съд Ти със мене! Недей ми посочва делата!
словата ми като изследваш; и моите простьпки Ти
като ми изтъкваш, Всесилни. Но със щедростта Си пресвята,
не гледай безчинствата мои, и милост ми Ти изпрати.

Троичен

Слава на Отца, и Сина, и на Светия Дух.
Предвечна Троице, Която в преклонение
ний славим във едно Божествено лице, -
снеми Ти, милостна, греховното ми бреме,
прати умилни сълзи в моето сърце.

Богородичен

И сега, и всякога, и във вечни векове. Амин.
Богородице, чиста надеждо, ходатайко свята
на всички, които те с песни възпяват, снеми
Ти греховното бреме, що с тяжест ломи ми снагата.
И, о милосърдна, прати ми умилни сълзи!