Мъченик Аврамий се родил в Камска България и бил възпитан в езическа вяра, която изповядвали неговите съотечественици. Той бил заможен човек, занимавал се с търговия и бил доста пристрастен към суетните блага на света и удоволствията, но имал добро сърце и често проявявал гостоприемство към скитниците и бедните. По Божия благодат Аврамий се убедил в лъжите на езичеството и в истината на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки вярата Христова, той пребивавал непоколебимо в учението на Спаситяли и затова пострадал от своите сънародници. Когато отишъл във великия град Болгар, те го хванали и започнали да го убеждават да се отрече от Христа. На техните нападки, той отвръщал с отказ. Тогава те освирепели и го заточили в тъмница и по-късно му отсекли първо ръцете, а после нозете и главата. Мъченическият път на Аврамий завършил на 1 април 1229 година. Християните, които се намирали там по онова време, благоговейно го погребали. По-късно те забелязали, че се извършват много чудеса на гроба му - изцеления и благословения за християните. Затова те писали на великия княз Георгий Всеволодович и след една година отнесли тялото на мъченика във Владимир, където князът, семейството му и Владимирския епископ Митрофан, заедно с целия народ посрещнали мощите на Аврамий и ги положили в църквата Успение на Света Богородица на 6 март 1230 година.

След смъртта на Авармий град Болгар почти целия изгорял. Руските летописци казват, че тези пожари били изпратени от Господ, за да ги накаже за невинната кръв на Св. Аврамий.

В Русия паметта на Свети Аврамий Български се почита на 1 април.