"След продължителния празник Петдесетница постът е особено необходим, та чрез този подвиг да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух - пише св. Лъв Велики. - След истинското празненство, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, обикновено следва всенароден пост, благодетелно установен за лечение на душите и телата, поради което следва да го провеждаме с нужното благоговение."

Като се изпълнили с Духа на истината, между другите небесни тайни апостолите възприели и учението за духовното въздържание. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията. Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост. Този пост ни е нужен и за да съхраним в себе си онези дарове, които са ни преподадени чрез Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето лично християнско служение.

За църковното установяване на този пост се упоменава в апостолските постановления.

"След Петдесетница се празнува една седмица, а после се пости: справедливостта изисква да се радваме за приемането на даровете от Бога, и да постим след облекчението за плътта."

Той особено се утвърждава, когато в Константинопол и в Рим (преди разделението) били построени храмове, посветени на първовърховните апостоли Петър и Павел. Освещаването на константинополския храм било извършено на 29 юни и оттогава този ден станал особено тържествен и на Изток, и на Запад. В Православната църква се утвърждава и практиката  вярващите да се подготвят за празника чрез пост и молитва.

След IV век свидетелствата на отците на Църквата за Апостолския пост стават все повече. За него споменават св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански, а в V в. и Лъв Велики и Теодорит Кирски.

Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.

Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

Светите отци съветват да не предприемаме прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота.

Ако се лишим от богослуженията по време на поста, лишаваме се не само от тяхната красота и дълбини, а и от онова, което придава смисъл на поста и го прави действен - богообщението.

От християнска гледна точка физическото въздържание и лишение е съвършено безполезно, ако липсва духовният пост, ако целия подвиг на поста не съсредоточаваме върху Бога и не е насочен към Него. Ние постим, за да усетим Божието присъствие в душата си. Чрез поста и молитвата прогонваме от себе си всичко нечисто и вредно.

През този период от нас се изисква начин на живот, който подобава на поста.

Навремето в православните страни самото общество е създавало подобаваща атмосфера по време на поста, животът потичал в определен ритъм, по определени правила, закривали се увеселителните заведения, преустановявали се светските приеми. Светът днес не се променя с началото на поста, затова от нас се изискват особени усилия, налага ни се да преосмисляме връзката между вътрешния духовен живот и външното му проявление.

Домовете ни трудно могат да се нарекат "оазиси на спокойствието". Човек се оказва неспособен да се наслаждава на тишината, губи способността за молитвена съсредоточеност и молитва въобще. През поста трябва да търсим възможност за повече усамотяване, молитва и четене на духовна литература у дома, да насочваме вниманието си към вътрешния ни свят и да изследваме себе си.

Що се отнася до времето, прекарано извън дома, тук трудно могат да се дават рецепти. Трябва само да имаме предвид, че постът освен всичко друго е и време за търсене и постигане на смисъла: в професионалния живот, в отношенията с другите и по отношение на обстоятелствата в живота. И ако нашата вяра действително е от първостепенно значение за нас, тя следва да не е нещо отделно, а да се съотнася към живота във всичките му проявления и в цялата му сложност.