Де да можех от камъните да си направя свирало,
и от езерния пясък играло, и от горските листа
певало, да ми помогнат да славя Господа!
Да се чуе и гласът на земята сред ангелските хорове.
Синовете човешки се трупатнатрапезата на
отсъстващия Домакин, но се радват само на себе си и
на своите залъгалки, забравяйки, че ще трябва да ги
върнат обратно на пръстта.
Жалостна е срепотата на синовете човешки, щом не
виждат силата и славата Божия. Птицата живеев
гората и не вижда гората. Рибата плува във водата
и не вижда водата. Къртицата рови под земята и не
виждаземята. Истина, жалостна е еднаквостта на
човека с птиците, рибите и къртиците.
Хората са като добитък: не обръщат внимание на
това което е в изобилие, а се блещят пред
рядкостите, пред изключенията.
В изобилие Си, Господи, диханиемое, затова Те не
виждат хората. Очевиден Си, Господи, въздишко моя,
затова хорското внимание е отвърнато от Теб и
насочено към полярните мечки, към рядкостите в
далечината.
Усърдно служиш на Твоите слуги, вярност моя
сладка, затова Си изложен на презрение. Рано
ставаш, за да запалиш слънцето над езерото,
затова сънливците не Те траят. Ревностен си в
паленето на нощни кандила на свода небесен,
ревност моя ненадмината, а хорското лениво сърце
милее много повече за нехайния служител,отколкото
за ревностния.
Любов моя, да е моята воля, всички обитатели на
земята, водата и въздуха ще се затичат да Ти пеят
химни. Да е моята воля, ще падне пердето от очите
на земята и пак щестане девойка,
както Си я сътворил.